петък, ноември 26, 2010

Забравена приказка





Бунището се изпълни с глъч, не всеки ден поривът на вятъра донасяше нещо интересно. Обитателите на сметището обкръжиха гостенката и започнаха да я разглеждат, шепнешком обменяйки коментари.
- Я, каква е тъничка...
- Да, съвсем крехка.
- Хм, някаква обикновена на вид хартийка, какво толкова намерихте в нея?
- Има все пак нещо, нещо загадъчно, мистериозно...
- Помня, че навремето тук живя един вестник, те по нещо си приличат.
- Глупости! В него имаше снимки, пикантни едни такива..., звездни клюки, за скандалите по света ни информира..., а от нея полза никаква, вижте само тези драскулки.
Накрая, Ръждивата Консервена Кутия не издържа и попита:
- И коя сте вие всъщност?

- Аз съм Забравена Приказка – отвърна гостенката тихо и напевно, с леко простуден хрипкав тембър и оттенък на още нещо, като че от детството..., което никой не успя да определи.

Зяпачите започнаха да предъвкват новата подробност, като хихикаха и хвърляха по посока на гостенката съчувстващи или зли погледи.
Към пребледнялата, жълтеникава хартийка пристъпи стар оловен войник. Той беше без един крак, цялото му тяло в следи от детски зъби, а някога ярката боя - на много места олющена, затова му бе останало само половин лице. Приближи се към Забравената приказка и падна на коляно:
- Много е лошо, когато забравят такива прекрасни създания като Вас – каза той и от вълнение приглади остатъка от мустаците си.
Забравената Приказка го погледна с широко отворени очи и смутено се усмихна.
- Позволете ми да бъда Ваш рицар! –помоли Оловният Войник.
- Вие ще бъдете най-прекрасният рицар за една Забравена Приказка. - промълви тя и леко поруменя.

И те заедно напуснаха завинаги бунището. Никой, никога вече не срещна тази удивителна двойка, в която имаше Нещо, Онова същото, което така и не успяха да разберат жителите на вонящото сметище...










Share/Bookmark

5 коментара:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации