понеделник, октомври 25, 2010

Търся издател! ЗАБРАВЕНИ ЦВЕТЯ Диана Атанасова








Съдбата или изборът, кое е решаващото за нашия живот? Мен лично ме вълнува изборът, най-вече нравственият такъв, който правим във всеки момент от живота си, така е и с героите от книгата ми. Проектът ми е за сборник с разкази и есета. Преходът помежду им е плавен, бих казала, че някои от разказите преливат в есета, защото сме в двайсет и първи век, все пак и рамките на класическите форми са разчупени.
Главни герои в разказите ми са жени на различна възраст. За разлика от многото жени в съвременната проза и на екрана, привлечени от греха, моите, с малки изключения, ги влече доброто във всичките му измерения и най-вече в търсенето му, макар и да берат горчивите плодове на този си стремеж. Твърде много са се отклонили везните по посока на злото и мисля, крайно време е да започнат да се накланят обратно и поне да се уравновесят. Книга от жена за жени, поне такъв беше първоначалният ми замисъл, но поради естеството на проблемите, всъщност е универсално четиво. За това допринасят и есетата.
Тяхна главна тема са истината и фалшът в живота и изкуството. Кое заслужава повече нашите усилия - истината или успехът в общество с подменени ценности като нашето? В какво се изразява успехът? Дали описвания в книгите по приложна психология, за постигането на който е необходимо човек да манипулира другите за да ги спечели за своята кауза е истинският?  Трябва ли да се стремиш да си непременно най-добрият, в това което работиш, при положение, че винаги ще се намери някой който да е по-добър или някой, който с цената на нравствени компромиси да заеме мястото полагащо се на най-добрия? Ако си задавате тези въпроси, книгата ще ви хареса, надявам се! Ако не най-добрия, то определено си струва да си добър в това което правиш, защото работата до голяма степен осмисля живота, стига да е намерен баланса й пък и въобще мярката за нещата от живота, така че, мисля, не е зле да я потърсим заедно. Малцина я намират и то защото навреме са я търсили! А търсенето на истината за света и нас самите, винаги си заслужава. Това че есетата ми касаят нравствените ценности, не означава че са назидателни. Те са срещу щампите и банализацията и за разширяване на кръгозора с нови хоризонти, но при ясно фиксиран център. Защото когато е разклатена една ценностна система, това най-често означава, че й липсва центърът. А много от хората днес са с разцентрована ценностна система...
Поради малкия обем на разказите и есетата ми, които всъщност са микроесета, защото съвременният забързан читател няма излишно време, книгата може да бъде издадена в по-малък от нормалния формат, така че да е лесно преносима. Заглавието й не е окончателно, а работно и би могло да бъде променено. Сигурното е, че това е книга за феновете на доброто, които надявам се са мнозинство!
Все пак ще си послужа с художествени похвати, защото с тяхна помощ бих я представила по-добре.




ИДВАЩИЯТ


Над гората бавно се спущаше наметалото на нощта. Множеството от хора в подножието на планината ставаше нетърпеливо. Насядали по земята, те оживено говореха за този, когото чакаха.
- Пророк е - казваха някои.
- Светец е - опонираха други.
- Ангел е - твърдяха трети.
- Мъдрец е!
- И то какъв! - продължаваха да разискват гласовете.
Слизащият от планината се поспря да оправи полите на дрехата и метне покривалото на главата си. Само след миг щеше да се отзове пред множеството.
- Какво да им кажа днес, Господи? - питаше идващият своя Покровител. - Опитах се да ги накарам да мислят, но те не могат или не искат. Чакат от мен готови пътища. Да им ги дам ли? Но тогава те ще си останат роби!
Тежка бе участта на тези хора - християни, които съдбата бе превърнала в роби на ислямистите. Непосилните данъци и издевателствата сломяваха волята и убиваха вярата на поробените. Всеки ден по малко се топеше надеждата им за освобождение и само малцина от тях се надяваха че някой, самите те дори не знаеха кой, ще им помогне да отхвърлят робството. Някой от някъде...
Стройната осанка на идващия смълча множеството. Сега владееше вниманието, вярата и надеждите им.
- Братя, радвам се, че днес моят път срещна вашия - започна дошлият и не довърши.
От гората към него се спуснаха няколко чалми. Хванаха и извиха ръцете му. Покривалото се смъкна от главата му и откри нежно женско лице, с обграждаща го като ореол къдрава руса коса. Трудно бе да се каже кой бе по-изненадан, тези които го чакаха или нападателите.
- Коя е тази? - питаше началникът на чалмите.
Множеството мълчеше. Мъжете се чувстваха подценени и унижени и също се питаха коя е тази жена, дръзнала да им проповядва. Не че не я познаваха. Това бе изчезналата от града преди година Елица. Красива, умна и добродетелна жена, така я знаеха, но никой не би помислил да я послуша за каквото и да било с истинската й външност. Никой не би й повярвал. Посредствеността не познава изключителността. Тя всъщност никого не признава, защото се смята велика. Може да бъде запленена единствено от ефекта, има очи само за него...
Жената обърна поредната страница с послания към съвременниците й, които всъщност, не се различават от хората на средновековния мрак. И те са роби като тях. Само чакат някой да им покаже интересен трик и да следват маймунджилъците му. А сегашните пророци съвсем не живеят в пещери, на хляб и вода. Те охолстват за сметка на феновете си. Техен патент са готовите пътища. Как да кажеш на тия, които ги следват, че те всички са пътища на лъжата, че пътят към истината всеки сам проправя. Кой ще ти повярва, като вече всичко се получава наготово или като полуфабрикат?
„Да успееш да видиш цялото многообразие на живота, да чувстваш, че владееш всички посоки и да избереш единствено достойната, в която да положиш своя път" - написа жената и постави многоточие...                                            

 Моля ви, гласувайте за реализирането на проекта
на една талантлива жена с гражданска позиция!

Izdatel





Share/Bookmark

2 коментара:

  1. Аз, бидейки "ислямистка", дали да гласувам да се реализира този проект?
    Или, може би, четейки по-внимателно горното, да видя, че в същност по-голямата обида, въпреки грозните и неверни епитети (разб. ислямист, чалма=човек с чалма), е за т.нар. християни.
    Е, както и да е - не знам кой какво знае и няма аз да уча никого.
    Визира ли се някой? Или е плод на "таланта"?
    Е, радвам се, че не съм от хриситяните, роби на "ислямисти"...
    Така де, със сигурност няма да плачете, ако прекратя следването си на блога на Блага...

    ОтговорИзтриване
  2. Милена, текстът не е мой. Не отговарям за чуждите писания. Всъщност, ти сама си го разбрала, но да следваш или не блога ми си е твой избор. Между другото, конкурсът отдавна свърши. Явно срещу писанията на Романов, рекламиран по същият начин, който има много по-нецензурни (според теб) произведения не протестираш...
    Аз за разлика от теб не съм фанатичка и чета интересните блогове независимо от религиозната принадлежност или фанатизма на пишещите. Прекаленият светец и Богу не е драг, не се отнася само до християните или "бившите" такива. Успех в преследването на истината за Аллах.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации