Пипи

– Това е въпросният шедьовър.- махна покривалото продавачът - Създаден от доктор Гилотин в края на 18 век. Оцелял до днес благодарение на великолепната изработка от парен бук и шведска стомана. Инкрустиран със сребро. Ето го и подписа на самия придворен палач, мосю Дьо Береше. Съвсем автентичен!
„Господи, как лъготя човека - мислеше си - но не продам ли този боклук (откъде го изрови Пипи?), съм аут от живота й. О! И внимателно с цената! Ще ходи на ски в Аспен. Господи! Всичко ще направя, за да го продам!”
- Какво е това – попита клиентът, облечен в костюм от туид слаб мъж, с очила.
- Кош за главите. От специална тръстика, вирееща по северните склонове на Сена. Забележете въжетата – втъкана нишка. От манифактурата за коноп на Ертран Лантие. Такива и във флота е нямало.
„Ако купя тази вехтория евтино (защо й е на Пипи, чудя се) – мечтаеше купувачът - ще останат пари за оная малка яхта.”
- Единствена е! Изключително ценна и с невероятно висока колекционерска стойност антика! С нея са обезглавени самият Луи XVI, Мария Антоанета, Робеспиер! – нареждаше служителят.
- Невероятно! – клиентът влюбено галеше гилотината. – И всичко това работи?
- О, разбира се! – продавачът разтвори яката на ризата си и се намести в отвора. Помоли клиента да притисне с ограничителя раменете му и да затегне.
- Така удобно ли ви е? – запита разтревожен той.
- Удобно?! Чувството е невероятно! – във възторг изкрещя продавачът. – Сега дръпнете ръчката! По-смело!
Острието полетя със звънтящ писък и с прецизен разрез отдели врата от торса.
- Ех! – радостно възкликна клиентът. – Пипи ще е очарована!
- Надявам се… – все така жизнерадостно викна главата от коша.


Р. Романов

Пипи