понеделник, юли 26, 2010

Несиметрична красота







В мойто детство,
                        далеч от познати,
аз четях, но без никой да знай,
приказката за грозното пате
с идеално лъжливия край.

И се виждах съвсем некрасива…
Но неточна била съм все пак:
дивна даже е грубата грива,
изразяваща конския бяг!

Аз обвивката мразя изцяло!
Както и да се взираш,
виждаш пъпката неразцъфтяла,
а не слабата зеленина.

                          ***
Боже! Мутри доволни в тълпата
смучат този живот като квас,
неразбрали: скръбта е маята,
за да втаса душата у нас.

Даже този противен, неспирен
дъжд събирате в кухненски тас.
… Разберете:
от срам аз умирам,
че приличам по нещо на вас!

                         ***
— Не, дотук! — сутринта ще реша —
тая вяра в мечтана промяна:
— Нов човек в понеделник ще стана!
И душата си ще утеша.

Ден след ден в суетене измина,
но устата с упорство мълви:
— В понеделник…
                        От Нова година…
Всичко по иначе ще върви!
                       
                          ***
Ненапразно хабя се ужасно.
Като лампа по изгрев аз гасна,
светлината ми щом в миг отслабва,
ни небе, нито дом щом не грее…
О, тогава
                разбий ме,
                                тъй трябва!
Ако не — кажи как да живея.








                           Татяна Бек













Share/Bookmark

Няма коментари:

Публикуване на коментар

:п :1а :2а :3а :4а :5а :6а :7а

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации