В мойто детство,
далеч от познати,
аз четях, но без никой да знай,
приказката за грозното пате
с идеално лъжливия край.
И се виждах съвсем некрасива…
Но неточна била съм все пак:
дивна даже е грубата грива,
изразяваща конския бяг!
Аз обвивката мразя изцяло!
Както и да се взираш,
виждаш пъпката неразцъфтяла,
а не слабата зеленина.
***
Боже! Мутри доволни в тълпата
смучат този живот като квас,
неразбрали: скръбта е маята,
за да втаса душата у нас.
Даже този противен, неспирен
дъжд събирате в кухненски тас.
… Разберете:
от срам аз умирам,
че приличам по нещо на вас!
***
— Не, дотук! — сутринта ще реша —
тая вяра в мечтана промяна:
— Нов човек в понеделник ще стана!
И душата си ще утеша.
Ден след ден в суетене измина,
но устата с упорство мълви:
— В понеделник…
От Нова година…
Всичко по иначе ще върви!
***
Ненапразно хабя се ужасно.
Като лампа по изгрев аз гасна,
светлината ми щом в миг отслабва,
ни небе, нито дом щом не грее…
О, тогава
разбий ме,
тъй трябва!
Ако не — кажи как да живея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.