събота, юли 17, 2010

Въпрос с кафето






           В началото на 50-те год на миналия век, кинокомпанията MGM забранила заснимането и показването на тези предмети във всички свои филми. Забраната, макар и за кратко, показва опасенията на компанията, че те са потенциална заплаха. Кои са тези предмети?




          Дани каза: Обзели го съмнения дали е философ, който сънува, че е пеперуда, или е пеперуда, която сънува, че е философ.


Здравейте в моя първи коментар, кафето е по-хубаво с въпросче :) 


         Това е верният отговор на вчерашния въпрос.
         С верни отговори: Osk@r, Л., Ania, и Milena-Irshad 









         


Share/Bookmark

8 коментара:

  1. Неща, които са заплаха за тях :д

    ОтговорИзтриване
  2. http://en.wikipedia.org/wiki/Metro-Goldwyn-Mayer

    През 1951 г. Mayer е уволнен и можеби заради напускането му, макар че това никога не е било потвърдено, логото „Metro-Goldwyn-Mayer presents” не се появява на нито един от филмите на MGM между 1950 и 1957, годината в която Louis B. Mayer умира. Във филмите направени през пози период се използува само лъвът Leo. От 1957 година насам, представянето на филмите с „Metro-Goldwyn-Mayer presents” се възстановява.

    Л.

    -----
    Малко предистория...

    Магнатът, собственик на кинотеатри Marcus Loew закупува „Metro Pictures Corporation” и „Goldwyn Pictures” за да обезпечи непрекъснат поток от филми за огромната си верига от кинотеатри. Това е създало нужда от назначаването на някой, който да координира Холивуудските операции на Marcus Loew, тъй като неговият дългогодишният асистент (сътрудник) Nicholas Schenck е трябвало да отговаря за кинотеатрите в Ню Йорк. За да разреши този проблем, Loew закупува „Louis B. Mayer Pictures.” За заслугите му като продуцент, Mayer е бил назначен за вице-президент на компанията.
    Първоначално, филмите на новото студио са представяни като: „Louis B. Mayer presents a Metro-Goldwyn picture”, но скоро Mayer, с благословията на Loew, добавя своето име към името на студиото.
    Marcus Loew умира през 1927 и контролът върху „Loew's” се прехвърля върху Nicholas Schenck.
    Schenck и Mayer никога не са се рабирали. Предполага се, че Mayer е наричал подигравателно боса си „Mr. Skunk” (skunk – животинче пръскащо зловонна течност когато е възбудено или когато се чувствува заплашено).
    Към края на 40-те години на 20-ти век, печалбите на MGM намаляват. Тогава Schenck казва на Mayer: „Намери ми нов Thalberg, който да подобри качеството без на увеличава разходите.” Mayer мисли, че е рершил проблема с наемането на Dore Schary, но вкусовете на Mayer и Dore Schary дълбоко се разминават. В резултат на това, през Август 1951, Mayer е уволнен.
    ----
    Л.

    ОтговорИзтриване
  3. MGM, създава няколко много добри мюзикъла, по-късно признати за класика: „An American in Paris”, „Singin' in the Rain” и „The Band Wagon”.
    По това време обаче, тези мюзикали се окзват да са „бита карта”, тъй като масовият зрител е предпочитал да си стои в къщи и гледа телевизия.
    По тази причина, за да не се окуражават зрителите да гледат телевизия, телевизионни приемници не са снимани във филмите на MGM.



    Л.

    ОтговорИзтриване
  4. Жокер: :у Става въпрос за предмети застрашаващи филмовата индустрия.

    ОтговорИзтриване
  5. Здравей Блага,

    Получи ли следващия ми коментар, този който изпратих почти веднага след коментара, който в момента е публикуван?

    За всеки случай - изпращам го още веднъж - виж по-долу:

    -------
    Сега малко по-в тона на Събота-Неделя.
    MGM, създава няколко много добри мюзикъла, по-късно признати за класика: „An American in Paris”, „Singin' in the Rain” и „The Band Wagon”. По това време обаче, тези мюзикали се окзват да са „бита карта”, защото масовият зрител е предпочитал да си стои вкъщи и гледа телевизия.

    По тази причина, за да не се окуражават зрителите да гледат телевизия, телевизионни приемници (телевизори) не са били снимани във филмите на MGM за определен период от време.


    -----

    Л.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации