От клон на клон се носеше песента на птиците. Колко вълнуваща беше тя! Помагаше ми да се пренеса мислено в онзи свят, където всичко е толкова спокойно и красиво и единственото, което трябва да правиш е онова, за което си създаден - да живееш. Естествено, лесно им е на птиците. Какво правят те? Пеят песни. А ние хората... имаме цял куп сложни задължения и отговорности. Всъщност и те като нас имат свои проблеми и задължения. Отглеждат потомство, строят дом. И все пак може би при тях нещата са доста по- опростени. Наблюдавах ги и си мислех колко величествен е орелът в своя полет, когато се носи из небесата. Погледът му достига до най-отдалечените и скрити места. Плячката му трудно се укрива. Със силата си той се стрелва и я хваща, за да я отнесе на своите деца. Там на високото, където друг трудно се качва - там е направил домът си. Соколът и Ястребът са неговите братя, но те не спорят за плячката си.
Какви величествени птици, но не всички са такива. Тези, които са лишени от сила имат дълбоки и красиви гласове и техните песни огласят на длъж и шир гората. Широко им е на тях около врата. Гледат на живота от веселата му страна. Те не се тревожат имат всичко в изобилие. Гората е пълна с боровинки и тревички, а те пеят песни. И за какво си мислите, че пеят тези странстващи музиканти, които обичат топлите страни? Пеят песни на благодарност - поне аз така си мисля, за това, че Бог им е дал всичко от което се нуждаят. Защото съгласете се, че те не са като онези големи и велики птици, които сами се борят за своята прехрана.
Както и да е, има и други птици - онези мъници, които често подскачат от крак на крак пред прозореца на балкона и сяка- молят, (не ми се иска да кажа – просят)
Ехо, виж ме колко ми е студено. Всички отлетяха на далеч, а аз оставам тук каквото и да става. Нямам сила като орела, за да се сдобия с плячка за дечицата си, нито мога да ти пея, но пък ето ме стоя си тук и търся нещо да намеря. Имаш ли малко трохички?
Вижте врабчетата са специален род птици. Те винаги остават там, където е домът. Оцеляват при всякакви условия. Те не са горди, нито са надменни. Те са онези очукани и смазани от живота хора, които срещаме на пътя си всеки ден. Те са сиви, без шарки и специално оперение и понякога трудно ги забелязваме. Но не и техният Създател! Той има специален план за тях... въпреки, че не се трудят, Господ се грижи се за тях. Защо ли? Сигурно, защото Той иска така.
А, всъщност има още един вид птици - тези, които се хранят с мърша или с остатъците на другите. На външен вид те изглеждат големи и силни, но предпочитат да не се морят. Те са онези подли крадци, които ще ви чакат да се разсеете, за да отмъкнат обяда ви. От тях се пазете, но не за тях беше нашата история. Врабчетата са специален вид птици. Опитайте се да ги откриете следващия път когато се разхождате по улиците. Те са там някъде навън. Зъзнат и чакат някой да ги забележи.
източник
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.