Как пеят нощем звездите

СТАНАХ УБИЕЦ. Не знам какво чувствам, защото ми е за пръв път. Стоя и чакам да се случи нещо. Нещо, което да ме разтърси. Да изпадна в депресия. Или в еуфория. Но нищо не се случва. Продължавам да чакам и се опитвам да свикна с мисълта. И докато чакам, се мръква. 
Слънцето се скрива отсреща, зад дърветата на румънския бряг. Паркингът пред капана опустява. Разсилната тътри чувал по земята. Изхвърля боклука. Оркестрантите бързат, нахапани от комарите, да се приютят в хотелската си стая и да си допият с ледена мастика. Управителят качва в пежото си новата сервитьорка. Тая нощ ще й показва звездите, след две - три нощи тя сама ще се е досетила, че не пеят, ще я уволни и ще наеме друга мечтателка.
Знам къде е закотвена лодката на стария. Тая вечер той няма да залага мрежи.
- Сега е времето на сома - каза ми днес.- Нямам ръце вече за него... Уморих се, изпи ме тая река."
Изчаквам да се покаже луната. В светлинната й пътека вече се виждат първите нетърпеливци, застанали разкрачени, като китоловци, на носовете на лодките си. Разнасят се познатите звуци мамещи чудовищата от дълбините. "Клоьнк!... Клоьнк"...
Стария ми е разказвал, че излизат сомове по над сто кила. Имало е случаи на отхапани пръсти и китки при тоя вид риболов.
Изчаквам още малко и се промъквам към водата. Подобно чистачката от капана и аз мъкна след себе си чувал. От военно зебло за покривало на танк. Непромокаемо и здраво.
Тръшвам мъртвото тяло на дъното. Оттам изскача крастава жаба с издути бузи и ми изкарва акъла. Гмурка се и изчезва в коренищата.
Замахвам неуверено с греблата. От малък не съм го правил. "Пляс!" изплющяват като камшици, а аз тръпна от страх и напрежение да не привлека нечие внимание. Ей сега някой ще изшътка: "Ей, левак! Излез от там,че плашиш рибата!" Но никой не ми обръща внимание.
Нощем звуците се носят далеко по водата, опитвам се да бъда тих и се насочвам към средата на реката. Тук дълбочината сигурно е над сто метра. Отделил съм се встрани от светлините на града, дори и от отраженията на лампите. Последните нощни шумове затихват, в далечината излайва сънено псе, някъде се включи аларма и писна между блоковете. Не чух псувните, но сигурен бях, че някой там попържа на майка. Без такива неща не заспива градът.
В средата течението почти не се усеща. Далеч напред изревава мотор на румънски катер, някой лисва кофа помия зад борда и после пак всичко утихва.
Придърпвам чувала, опипвам с ръка. На мястото си е. Не мисля за съдържанието му, двайсет години го мислих и планирах, стига ми. Сега е време за действие. Чак след като изхвърля трупа, мога да си поема дъх. Ясно си представям как ще се изхлузи по ръба на кърмата, ще цопне и ще потъне в дълбините - кротко и тихо, без шум и без фанфари, при чудовищата. Огромни, лакоми и ненаситни. Едно е сигурно. От днес повече няма да хапна сом.
Време е! Торбата в нещо се е закачила, лодката се разклаща когато дръпвам по-силно. Мамка му. Да имах сега нож, да го порна това торбе и да изхвърля тая леш във водата...
Неочаквано ме освети прожектор. Граничният катер е стигнал до мен със загасен двигател, по течението. Преминал съм половината, в румънски води съм...Ама съм ахмак! Смръзнах се от ужас, а отвътре ме изгаря жега. Цял плувам в пот.
- Ей, булгар! Че фач аичи?
В лъча на прожектора изглеждам като препарирана мушица.
- Амиии ко да правя… - търся да се измъкна - Скузе, домнуле капитануле...
- Ай, футуз пизда мъти! Скузи, а? Че есте? Контрабанда?... Мафиот!
- Ну, ну, домнуле, ну мафиото... Абе жената е бе, убих я - твойта мама, и не ме псувай, да не ти го хакна в мамалигарската уста...- Боклука изхвърлям. Домна мия – соча се в гърдите( Майко мила, какви ги дрънкам!?)
- Аха-ха! Жена?... Домна капут, а? Аха - ха - ха! Браво! Салюте!
Хилят се и двамата и ме оглеждат под снопа от светлина. Скучна нощ, пак нищо интересно няма да им се случи. Само някакъв заблуден рибар майтапчия.
- Ей, булгар, цигарете есте? Кент? Малборо?
- Ну есте, домнуле капитануле, скузате... Ну есте...
Единият се изплю и махна с ръка:" Абе зарежи ги тия скапаняци." Другият се изпика през борда, отръска се лениво и закопча без да бърза дюкяна си. После се прозя, отри ръце в панталона си и измъкна сандвич от омаслена хартия. Задъвка вяло. Замириса на чесън.
- Аичи есте граница, дуте напой!... - кимна към нашия бряг.
- Граница, да, да! Дуте напой – обратно демек, разбрах те бе… Връщам се веднага напой… Мулцумеск, капитануле! Мерси!
Не чаках повече и панически заблъсках с веслата. Отзад ме догонваше продрания кикот на митничаря: „Ну есте, капитануле, ну мафиото, капитануле, мулцумеск, капитануле! А-ха-ха!"
Колко съм гребал, не помня. По едно време толкова съм отмалял, че съм изпуснал лопатите и съм се трупясъл в лодката.
Събуди ме обедното слънце и нагла муха, която упорито се опитваше да пролази в носа ми. Огледах се. Бях на около три километра от пристана.
Не е толкова зле, мислех си, влачейки зебления чувал по брега. И въпреки нощните страхове и умората, не ми тежеше. Напротив, бях ентусиазиран. Крачех и си планирах -още три - четири такива тренировки и ще съм готов за следващата неделя. Даже чувал няма да вземам. Ще я поканя - хайде, жена, ела в лодката, да се поразходим, да чуеш как пеят звездите над водата нощем( глупаво е, но до тогава ще измисля нещо друго) Ще я откарам на средата на Дунава и ще я бутна. Сомовете ще я грабнат и отнесат.
Абе какво ви се обяснявам? Ще видите, като му дойде времето!



Румен Романов
06. - 07. 05.2010

Най-атрактивният риболов е с КЛЬОНК, когато хищникът се дразни и привлича чрез удряне по водата със специалния уред, наречен кльонк. Той има форма на чаша с дръжка, като с него се бие по водата под определен ъгъл. Под водата звукът от влизането и излизането на кухата му пета се разпространява надалеч. Теориите за въздействието на кльонка върху сомовете са най-различни, но истината е, че звукът му ги вдига от дълбините и те тръгват към източника. Тогава са особено агресивни и атакуват стръвта без колебание. Методът е приложим само в Дунав от лодка и е забранен във вътрешните ни водоеми.

Как пеят нощем звездите