сряда, април 07, 2010

***





Горя.
Без пламък,
без фойерверките красиви.
Тихо.
И докога обжарените ми ръце
ще се прибират без да ви докоснат?
И докога горящите очи                       
ще свеждат погледите ви страхливо?
Нима не виждате, 
че те са само огън?
Развързан нервен възел е ръката ми...
Горя.
Изгарям без дори да ви опаря.
Напразно сте се пазили.


Автор: Диана Атанасова
Из стихосбирката "Път през времето"


Share/Bookmark

2 коментара:

  1. Мисля, че той беше нахранил френската армия с конско месо, обяснявайки колко полезно и хранително е.

    поздрави

    ОтговорИзтриване
  2. Линейката- Бърза помощ.
    През 1792 Франция войната с Прусия и Австрия.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации