сряда, април 07, 2010
***
Горя.
Без пламък,
без фойерверките красиви.
Тихо.
И докога обжарените ми ръце
ще се прибират без да ви докоснат?
И докога горящите очи
ще свеждат погледите ви страхливо?
Нима не виждате,
че те са само огън?
Развързан нервен възел е ръката ми...
Горя.
Изгарям без дори да ви опаря.
Напразно сте се пазили.
Автор: Диана Атанасова
Из стихосбирката "Път през времето"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."
Емили Дикинсън
Мисля, че той беше нахранил френската армия с конско месо, обяснявайки колко полезно и хранително е.
ОтговорИзтриванепоздрави
Линейката- Бърза помощ.
ОтговорИзтриванеПрез 1792 Франция войната с Прусия и Австрия.