вторник, февруари 23, 2010

Това, което наистина обичам





Това, което обичам е да гледам мач на любимия Челси,
изтегнат на дивана в хола,
почесвайки между ушите лежащото в скута ми куче.

Обичам и да пийвам бира с приятели под сянката на чадър,
бъбрейки за жени и риболов.

Обичам да гледам задницата на лъскавата кола, паркирана пред входа,
блестяща с никелираните си части и намигващи светлоотразители.
Чудя се, какво толкова секси откриват другите мъже в нея?
Прилича ми на хищна котка, с четиринайсет цолови лапи и красива кожа,
сякаш одрана от луксозната тапицерия на седалките й.

Но най-обичам да чувам звукът от токчетата ти вечер, когато се прибираш,
да усетя повея от разлюлените поли на роклята ти
и да доловя остатъците от изморения ти парфюм, примесен с ежедневие.

Щом си в къщи, стаята се озарява от усмивката ти,
бих казал, че стаята се усмихва.
Усмихват се и диванът, и пердетата, а телевизорът сам превключва на сериала ти.
Тогава съм истински щастлив и не се питам -
дали се чувстват ощетени кучето, колата и пъстрият чадър?
А приятелите?
Ще им липсвам ли?





Романов





бутон за споделяне


Share/Bookmark

2 коментара:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации