вторник, февруари 23, 2010
Това, което наистина обичам
Това, което обичам е да гледам мач на любимия Челси,
изтегнат на дивана в хола,
почесвайки между ушите лежащото в скута ми куче.
Обичам и да пийвам бира с приятели под сянката на чадър,
бъбрейки за жени и риболов.
Обичам да гледам задницата на лъскавата кола, паркирана пред входа,
блестяща с никелираните си части и намигващи светлоотразители.
Чудя се, какво толкова секси откриват другите мъже в нея?
Прилича ми на хищна котка, с четиринайсет цолови лапи и красива кожа,
сякаш одрана от луксозната тапицерия на седалките й.
Но най-обичам да чувам звукът от токчетата ти вечер, когато се прибираш,
да усетя повея от разлюлените поли на роклята ти
и да доловя остатъците от изморения ти парфюм, примесен с ежедневие.
Щом си в къщи, стаята се озарява от усмивката ти,
бих казал, че стаята се усмихва.
Усмихват се и диванът, и пердетата, а телевизорът сам превключва на сериала ти.
Тогава съм истински щастлив и не се питам -
дали се чувстват ощетени кучето, колата и пъстрият чадър?
А приятелите?
Ще им липсвам ли?
Романов
бутон за споделяне
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."
Емили Дикинсън
Красиво, Романов!
ОтговорИзтриванеСлабичко....
ОтговорИзтриване