Рибарчета

Побързай докато няма никой!
-Господи, изподрах си краката...
-Престани да мрънкаш, все пак това си беше твоя идея.
-Остана още малко...Ако знаех, че ще е толкова трудно, щях теб да накарам да се качиш по улука. Ако се ръсна от три метра...
- Ха ха, ще ти се! Ти побързай и да изчезваме докато моята не се е прибрала. Пак ще вика ако ме няма.
-Не се хили! Целият станах в кръв!...Мамка му...Дано е там инак язък за кожата която оставям по тия ламарини.
- Там ще е, няма къде другаде. Само в събота и неделя заключват склада. Днес е петък.
- Добре, че ми каза, идиот!...Още малко, само да стигна до перваза.
- Ей, човече, доста високо стана..Сигурен ли си, че искаш да го направиш...
- Сигурен съм стига си мрънкал. Само тук има от оная корда. Само да я докопаме...Ще изтрепем рибата утре!
- Отрежи само стотина метра. Оня олигофрен склададжията няма да се усети даже. Ха ха, кой знае къде гони кучките сега...
- По-тихо, искаш всички да събудиш ли?..Почти стигнах.
- Протегни ръка вдясно, точно така...Перваза е на педя само, протегни се още малко.
- Мамка му...
- Стигна ли?...Какво виждаш?...А?...Кажи де...?
- Нищо особено...Оня обаче е тук!
- А стига бе, будалкаш ме!?
- Не те будалкам!..О, и не е сам!..Леле, майко!...
- Кво става бе?
-..С мадама е...С някаква мадама е, човече, давай да изчезваме.
- Защо слизаш, бе? С каква мадама? Какво правят?
- Какво могат да правят, изчезваме!...Слизам.
- А, не не! Искам и аз да видя!
- Не се качвай, идиот такъв, ще се скъса улука, ще паднем!
-Няма, няма! Аз съм лекичък.
- Слез бе! Слизай веднага, започна да скърца тук, скобата се вади от стената!..Слизай беее!

- Оох, преби ме..Ах, как ме цапна...
- Казах ли ти, че ще паднем...Навехнах си крака, баси...
- Дай ръка, дай, полека...
-Ох, мамка му, може и счупен да е...
- Ела насам, ела в храстите...
- Ох, да ти строши главата човек, дето не ме послуша...
-Седни сега, седни тука, поеми въздух. Кажи, какво става горе? Какво видя?
- Абе, нищо не съм видял, остави ме на мира. Склададжията видях.
-Каза...с мадама...
- Не съм казал, сторило ти се е!
- Ай не се гъбаркай де, еее, какво правеха, а? Секс?
- А?...Не бе, глупости...Някакви чертежи имаше на дивана.
- На дивана? Чертежи? Е, ти хептен за канарче ме хвана вече...
- Честно!...Май за новия склад нещо обсъждаха.
- В десет вечерта. С мадама. Обсъждат чертежи?
- Да, нещо такова...
- Тая..мадама, да не е ...?
- Какво? А, не! Не не! Някаква непозната, сигур е от Централата.
-...с руса къса коса?
- Ааа..не, не! С дълга до кръста, къдрава.
- С червена блузка, черна пола?
- Нямаше блузка и пола... 
-Лъжец!
- Е, от къв зор ще те лъжа!?
- И това ми било приятел...
- Какво ти стана сега пък на тебе!? Не те лъжа!
- Да бе! Първо видя мадама, после не, нямало мадама, сетне не била руса, чернокоса била...Абе, аз какво се разправям с тебе!?
- Чакай, Сандо, чакай, къде хукна?
- Шибай се! Сам ще проверя!
- Сандо, не се качвай, улука е скъсан вече, ще се пребиеш! Чуваш ли, идиот такъв, слез веднага от там!...Сандо! Сандооо, слез бе, не е Нина!..Сандо, слез веднага...Сандо!
* * *

Романов

.

Рибарчета