Облечена в нея, тя всъщност е гола. По-гола дори от как я е майка родила. Без да е прозрачна, червената нощница дава доста храна на фантазиите ми. Понякога загадъчно подчертава форми, друг път почти показва детайли, но винаги оставам с тръпката на откривател. Като забранена целувка-придобива оня неземен привкус на мечти извън реалностите, на докосване извън обхвата на сетивата. Разказва приказки за любов. Ухае на билки, цветя и топла земя. По земята пенят води бистри ручеи на насладата, само натопи устни и пий. И после блажено притвори клепки.
Понякога я виждам на простира, изпрана. И ме обзема смътна тревога. Уж най-обикновено пране, а не е. Тя и не виси като обикновеното пране. Тя лети. А телта на простира е просто стартовата права, откъдето започват стремежите й. Издува я като платно на кораб вятърът, иска да опита ласката й, отърква се гальовно, бразди с пръсти дантелите й, промушва се непослушен, в гънките и се настанява, отпива от аромата. И после цял ден влюбено подсвирва след момичетата, заиграва се с косите им, подръпва плитките им. След него тя се чувства...недоизказана. Страх ме е да не отлети някога и да не се върне. За нея щипките са като клетка. А тя не е птиче. Затворена ще умре. Единствен вятърът може да и помогне. Да се съюзят. И да забегнат двамата. След нея ще остане просто...голо. А голотата не винаги е красива.
Затова си мисля, че не бива да прогонвам вятъра.
По-скоро трябва на вятър да се превърна.
За да има мечти.
* * *
Понякога я виждам на простира, изпрана. И ме обзема смътна тревога. Уж най-обикновено пране, а не е. Тя и не виси като обикновеното пране. Тя лети. А телта на простира е просто стартовата права, откъдето започват стремежите й. Издува я като платно на кораб вятърът, иска да опита ласката й, отърква се гальовно, бразди с пръсти дантелите й, промушва се непослушен, в гънките и се настанява, отпива от аромата. И после цял ден влюбено подсвирва след момичетата, заиграва се с косите им, подръпва плитките им. След него тя се чувства...недоизказана. Страх ме е да не отлети някога и да не се върне. За нея щипките са като клетка. А тя не е птиче. Затворена ще умре. Единствен вятърът може да и помогне. Да се съюзят. И да забегнат двамата. След нея ще остане просто...голо. А голотата не винаги е красива.
Затова си мисля, че не бива да прогонвам вятъра.
По-скоро трябва на вятър да се превърна.
За да има мечти.
* * *
Романов
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.