вторник, декември 08, 2009

Той е уморен



     

     Той е страшно уморен. Неговият живот се състои от постоянни полети и падения, от постоянно бягане ту напред, ту назад. Постоянно се вкопчва в самия себе си и се пита, опитва се да разбере, защо? Защо съществува? И постоянната болка... Омръзна му да се движи постоянно в нечия угода. Само за това, за да може друг да удовлетворява своите потребности. Потребности от топлина? От време на време се опитва да свърши със себе си. Разкъсва тялото си, за да умре, но всеки път този някой го събира отново, заставя го да продължи своето съществуване. Той не умее да пише. Не умее да говори. Даже да мълчи правилно не умее. Само да бяга. Да бяга от самия себе си...
     Той е...цип. Ципът на моето яке.









Share/Bookmark

6 коментара:

  1. :))) Прилича на човек и обратното.никога не бях се замислял за такава гледна точка.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  2. Във всяко нещо можем да открием себе си. Ако търсим...
    Благодаря, Влади!

    ОтговорИзтриване
  3. Винаги оригинална.:)))

    ОтговорИзтриване
  4. Току що се отъждествих( почти!) с един цип!:)))
    Като се замисля, май май...:))
    Идеално! Не, че съм цип( или съм?!):), а написаното де):))))

    ОтговорИзтриване
  5. Теди, май, май, всички сме малко или много като този цип :)))

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации