За щастието

     Хората през целия си живот търсят щастието. Грешката на много от тях е в това, че търсят „щастие въобще” и естествено, не могат да открият. Щастието няма материално измерение, щастието е само в нашите глави и в душите ни. Огледайте се – при едни и същи дадености, един е съвършено щастлив, а друг – абсолютно нещастен.

     По отношение на щастието човечеството, така ми се струва, се дели на три основни категории:

•  Хора, оставащи нещастни при всички обстоятелства.
•  Противоположни на първите – винаги щастливи.
•  Такива, които не се замислят нито за живота, нито за щастието. Струва ми се, че техният вътрешен свят е ограничен.

     Но повечето от нас, като правило, се отнасят към четвърти, преходен тип – смесен. Т.е. в зависимост от жизнените обстоятелства и настроението, се считаме ту щастливи, ту нещастни, като едно от чувствата преобладава, без значение кое. Очевидно, щастието е вътрешно състояние и отстрани не се поддава на преценка. То е субективно и променливо. „ Ако искаш да си щастлив – бъди себе си и бъди щастлив”, но като начало е необходимо ясно да разбереш какво е то, твоето щастие, придържайки се към формулата: щастието = възможности/потребности, и колкото по-голям е коефициентът, който се получи, толкова по-добре, макар че за много от нас той няма никакво значение.

     Ще кажете, че щастието не се вмества, в рамки, не е математическо понятие и не може да се изчисли с формула. Прави сте. Но все пак, очакванията ни не трябва да надвишават възможностите и потребностите ни, за да не останем, в крайна сметка разочаровани.

     

     Но понякога, щастието приема такива невъобразими (за мен) форми, че да си го представя като такова е необичайно трудно. Имам една позната, вечно мърмореща, винаги от всичко недоволна: от работата си, от заплатата, от цените, от мъжа си, от хората, от времето, от политиката, от здравето си – действително от всичко. Почти винаги ходи с едно такова кисело изражение на лицето си...При това си има семейство, дом, кола, пари...Не, тя не е лош човек, но толкова оплаквания и мрънкания от никого друг не чувам, и няма да чуя. Като перманентен източник на лошо настроение... Интересното е това, че тя постоянно ме поучава как да живея. Изобщо, много ме дразнят хора, които се опитват да ме напъхат в рамките на собствения си живот, нали аз не живея за тяхна сметка или в техен ущърб...А в дадения случай, по-добре да се удавя, отколкото да живея като нея. Успях някакси, по заобиколен начин,  да доведа до съзнанието и тази мисъл. И резултатът едва не преобърна разбиранията ми за живота! Оказа се, че тя (по нейните думи) е съвършено щастлива! На моя въпрос, пак витееват, ненатрапващ се, внимателен – защо тогава тя е постоянно, тотално недоволна, отговорът беше, че ако всичко в живота и е още по-хубаво и има от всичко повече, ще бъде абсолютно щастлива. Дааа, наистина щастието е само в мислите ни!

     Тя всъщност не е лош човек, не е глупава, отношенията ни са приятелски. Не се обиди от въпросите ми, дори не ги възприе като намек и при всеки удобен, за нея, случай отново започва с наставленията си.

     

     Наистина...”Неведоми са пътищата на ...щастието.”

  

За щастието