Лесен е преходът между публикацията ми за песимизма, оптимизма и идиотизма, и тази за „Голямото плюскане”. Песимистите отсега се отчайват от последиците на преяждането по празниците, на оптимистите не им пука – убедени са, че на тях нищо не може да им се случи, а идиотите – те не си мислят за нищо друго, освен за предстоящата вакханалия на чревоугодничеството и за вкуса на тлъстите мръвки...
Не мога да проумея, каква е тази лудост с преяждането по празниците. Ще си рече човек, че нищо вкусно не хапваме цяла година. Възцарява се едно всеобщо умилно тъпкане, една групова лакомия, която направо не знае граници и после цял месец не ми се поглежда храна. Все си обещавам да избегна този феномен на голямото плюскане и последващите угризения, и все не успявам.
Нищо не ни уморява така, както празниците. Още от началото на декември започваме подготовката за дългоочаквания, изнурителен и разорителен коледно-новогодишен маратон. За българите тези две знаменателни безсънни нощи: Бъдни вечер и Нова година, отдавна са прераснали в цял месец всенародни гуляи. Като добавим и Йорданов, Иванов и ‘нам к’ъв си ден... Но как да избягаш от традицията, а и нали трябва да защитим със зъби, нож и вилица ;) , славата си на нация с най-много празници на глава от населението...
Не вярвате че „няколко хапки” в повече имат някакви съществени последици? Качете се на кантара и ...”O, mamma mia!” – празничен „подарък” от няколко килца.
От обилната гощавка по празниците човек наследява поне три неща - гузна съвест, най-малко три килограма отгоре и тежест в стомаха.
Ефектът многократно се увеличава под „акомпанимента” на шампанското и прочие видове омайващи еликсири. “In vino veritas!”, ще кажете вие, да, ама после от истината боли глава :)
Е, поне излишните килограми ще ги смъкваме следващата година ...:)))
.
:))) Не,че и аз не хапвам повече, но поне при мен няма последици. Да си призная не съм лакомник, но по това време просто се заразявам:(
ОтговорИзтриване