"Петя Дубарова остава символ на живота – онзи, непокорния. В който разпускаш косите си, събрани в строги плитки. В който свириш на китара и пишеш стихове. В който мислиш въпреки стандартите. В който заставаш срещу нормите.
И в който пишеш истински. Стихове дори за онези, които по принцип не ги четат. Живот, в който си едва на 17 и имаш смелостта да си отидеш…"
"Измамена Младост Прошка Сън Спомен
Зад стените на голямата къща ТАЙНА"
4 декември 1979
Невинна жертва на жестоко време.
ОтговорИзтриване