сряда, ноември 18, 2009

TV интервю





Телевизионен канал провежда улична анкета.Задават въпроси: „Имате ли чувство за хумор?”, „ На колко, по скала от 1 до 12 бала, оценявате своето чувство за хумор?”, и молят интервюираните да демонстрират хумора си, като измислят експромт някаква шега. Повечето тъпо се пулят, хихикат, дават си оценка 10-11 бала ( а един дори 13), а шега – и думичка не могат да измъдрят. Накрая, отчаяната репортерка се обръща към невзрачен млад човек, който отговаря сериозно и съсредоточено, като не се усмихва нито веднъж по време на интервюто. Ето и диалога:
- Извинете, можете ли да отговорите на няколко въпоса?
- Зависи какви.
- Кажете ни, моля, имате ли чувство за хумор?
- Намираше се някъде мъничко, и какво?
- А колко бала давате като оценка на вашето чувство за хумор?
- А защо бала? Чувството за хумор се измерва в килограми.
-Защо в килограми?!
- Че нали в бала се измерва това, което сега е тук, а после изведнъж го няма: бурите, знанията на студентите, земетресенията...А чувство за хумор ако имаш, имаш.
Пауза.
- И все пак, защо в килограми, ами не, да речем, в литри?
- Ами как? Колкото повече чувство за хумор има в човека, толкова по му е леко. Така вече има логика.
- А вие, колко чувство за хумор имате? В килограми?
- Не много. Към сто грама, може и по-малко.
- Нима? Аз не бих казала, че имате малко чувство за хумор.
Пауза.
- Аз какво? Нещо смешно ли казах? И кое?
- Общо взето – всичко!
- Да?! И това за знанията ли беше смешно? Аз пък си мислех, че е тъжно.
Смях.
- И последно, можете ли ей сега, в момента да измислите нещо смешно?
- Не. Сто грама чувство за хумор едва-едва стигат за да се разсмееш, когато те гъделичкат, и то с музикален съпровод. А шега? Мога да ви кажа един анекдот, който измислих отдавна: „Жена ми толкова много гледа телевизия, че водещите вече я познават.” Само не мога да разбера, какво смешно има в това. Всичко на което хората се смеят, всъщност е тъжно.






Share/Bookmark

Няма коментари:

Публикуване на коментар

:п :1а :2а :3а :4а :5а :6а :7а

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации