неделя, ноември 01, 2009

Лицето на Любовта




       Любовта броди по света. Появява се неочаквано.Само тя може невъзмутимо, в най-неподходящия момент, гордо да прескочи най-високите стени, да влезе неканена в първата попаднала и врата, да преобърне нечий живот, и да го направи така незабелязано, че да я почувстваш едва когато вече е късно.
    Любовта не познава срама и съмнението. Тя просто върви напред, без да се замисля очакват ли я или не. Тя никога не си позволява да мисли, защото презира разума. Той е прекалено слаб пред нейната кипяща енергия, а тя не признава слабостта и страха.
    Колкото и находчиво да я избягват хората, любовта неизменно е по-хитра от тях. Ровейки в джоба на времето, тя винаги намира нужния ключ, даже за най-здраво заключената врата. Защото вратите на човешките сърца открай време се отключват еднакво.
    Любовта е вечна скитница. Тя няма дом, няма ни минало, ни бъдеще. Само настояще, отчаяно и разголено. Очите и душите на хората са нейни пристанища, но тя никога не се задържа там за дълго. Любовта се стреми да обходи целия свят, за да успее да го спаси навреме. Тя винаги си тръгва, но и винаги оставя нещо след себе си. Не е важно дали това е пъстроцветна дъга или гръмотевична буря, безгрижна детска усмивка или студена сълза върху нечие разочаровано, побледняло лице. Защото всичко това е частица любов.
    Любовта търси пристан във всяко сърце. Любовта живее във всеки, защото именно тя е истинската същност на човека. Тя винаги е негово огледално отражение. Ако някой иска да се види отстрани, достатъчно е да погледне в очите на любимия и да потърси в тях истината, за своята любов, за самия себе си. Затова само и единствено от самият човек, от това какъв е и как обича, зависи какъв ще стане този за когото е предназначена неговата любов.
    Любовта има хиляди маски. Всеки се стреми да открие тази, която му подхожда. Хората вярват в това, че всеки изживява различна, само негова любов. Особена. И малко от тях се досещат за това, че истинското лице на любовта е едно. Едно за всички. И това лице е човешко...
    



Share/Bookmark

2 коментара:

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации