неделя, ноември 01, 2009

"Българският Форд"




                                                                                  
Аврам Чальовски



        Вестниците го наричали "Българският Форд" - заради неговото невероятно издигане от социалното дъно до небесата на стопанския живот. Бил е щедър, строг и мъдър човек - шоколадите, халвата и другите сладости на неговите фабрики в Бургас и в София са му осигурявали и известност, и почит. 
       Пастирчето от Галичник – Западна Македония, след Освобождението на България емигрира в София, където продава боза по улиците на столицата. След няколко години със спечелените пари си купува сладкарска работилница за локум и боза. Но плановете му са по-мащабни - през 1898 г. купува кон и малка мелница, където заедно с един работник получава първата тахан халва в България. След десетина години предприятието, разширено и модернизирано, е преместено в новата сграда на ул." Паисий", където се установява и семейството.      
       Втората си фабрика Чальовски създава през 1920 г. в Бургас - освен халва, локум и бисквити, тук започва производството на известното олио "Вега". Фабриката има самостоятелна жп линия, водоизточник и електроцентрала с дизелов мотор,стопанство за млечни крави, две рафинерии, инсталация за производство на кондензирано мляко, параклис. В 1936 г. се строи и клон на гара Искър, оборудван изцяло от Германия, със своя печатница за етикети, фирмени знаци и рекламни материали. "Чальовски и синове" първи на Балканите произвеждат мляко на прах, яйца на прах и кръв на прах. Не закъснява и признанието - сребърен медал от изложението в Милано през 1906 г. и златен от Лондон, награди от Солун, Атина и Пловдив. Фирмата става и придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла.       
    Аврам Чальовски е "звезделия човек", както казват в Галичник. Не просто материални активи - самочувствие и традиции иска да остави на наследниците си, философия и морал. Вместо да купува коли и вили на Чамкория, той превръща достолепния си дом в музей – на родовата памет." Оръжейна" стая с изключителни експонати, нумизматичен кът, етнографска стая с македонски народни носии за всички случаи и възрасти - ето за това си харчел парите. Затова и наема Генчо Марангоза, който цели 17 години живее и твори в дома му. По негова поръчка известният дърворезбар извайва за т.нар. "патриотическа стая" големи скулптури на всички български царе върху резбовани конзоли, близо 50 барелефа на наши възрожденци, както и на Батенберг, Фердинанд и Борис -1,20 на 1,50 м. 
     Фамилията живее скромно и пестеливо, без богаташки глезотии, под зоркия поглед на патриарха на рода. Той не търпи двусмисленост и нечестност - 30 години не говори с родния си брат заради една лъжа, прощава му чак на смъртния одър. А когато синът на близък негов приятел индустриалец идва при него след фалита и смъртта на баща си, Чальовски първо го води в църквата и пред иконата на св.Богородица го кара да се закълне, че няма да вкусва алкохол и цигари. Едва тогава му дава 500 000 лв. и го насочва как да ги оползотвори успешно.       
       Ревностен православен християнин, Аврам Чальовски си прави домашен параклис с резбован иконостас и прекрасни икони. В 1912 г., още не вдигнал къщата си, този довчерашен скотовъдец с душа на аристократ строи семейна гробница с 12 ниши. "Всичко на тоя свят е временно - казва. - Да се погрижим за вечното си жилище". В една от нишите погребва първия работник, с когото някога почнал предприятието си. 
Храни работниците си в безплатен стол, дава редовно 13-а заплата и още половин заплата на Великден, безплатен сапун, олио, месо, отпуска големи заеми на задомилите се, като сетне бърза да ги опрости, а често и сам кумува. Цял живот Чальовски без показ и шум - дава на черкви, сиропиталища и бедняци не със самочувствието на имащ, а със смирението на длъжник. 
     Последната воля на 82-годишният Чальовски е къщата на "Паисий" да се превърне в семеен музей-един паметник-символ, "от който моите наследници да черпят поука, че с труд и постоянство честност и благородство могат да се достигнат големи духовни и материални блага". В завещанието си той отпуска 10 млн. лв, за учредяване на фондация "за вечни времена" за подпомагане на "бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства". Други 550 хил. лв. дава за черкви, манастири, сирашки и старчески приюти, още 100 хил. лв. -за бедни, болни и сираци. Опрощава дълговете на всички свои длъжници, призовава Божията помощ над наследниците си и им пожелава "щастие, преуспяване и сговор". 
    Пастирът милионер от Галичник умира в дома си през ноември 1943 г. Моли да му донесат парче прясна халва от фабриката, кусва го и отнася сладкия му дъх на небето. Само след година буря помита делото му. Фабриките са национализирани, мъжете от фамилията Чальовски тикнати в затвора "за незаконно обогатяване", а жените и децата изселени. Ценните вещи и антики са разграбени. Семейният замък става заводско общежитие, сетне дом за бавноразвиващи се деца, сетне нещо като хан на Софжилфонд. Ценните дърворезби са горени и цепени за подпалки - каквото успяло семейството да спаси при изселването си, дало в музея в Трявна. 
    За щастие след много години разруха най-сетне реституираният фамилен дом на Чальовски е реставриран и всеки може да прочете възстановените пана, известяващи на български и на френски: "Първа българска фабрика, основана в 1898 г. за тахан и разни захарни изделия, халви, шоколади, бонбони,локуми, какао и бисквити, разни деликатеси.
    Но кой днес би прегърнал подобна идея за лично процъфтяване? Толкова продължително, толкова... трудоемко. И най-вече - отегчително честно! Днешните баровци имат други рецепти. Затова и никой не обича да припомня началото на своя път. (И пази боже, първия си милион!) То сигурно също е поучително, но с друга поука. 
    И още: кой днес ще изтъква как е започнал? Барман, чейнчаджия, оперативен работник - е добре, какво толкова. Но те си знаят защо го премълчават...     И защо ли някога в България е имало един термин - "патриотични индустриалци"? Не е ли, за да се питаме днес отново за морала, който уж никога не съжителства с големите пари? Патриотичните индустриалци - това са хората, които след войните изправиха България от колене, защото умееха да гледат едновременно и в миналото, и в бъдещето. Изкуство, което днес май никой не практикува. 





Share/Bookmark

6 коментара:

  1. Не знаех нищо за него. Замислям се дали и днес няма подобни хора, чиито дела ще разберем след години. Те не стоят пред прожекторите, но се надявам да ги има.

    ОтговорИзтриване
  2. И аз не знаех, Влади. Именно това ме накара да публикувам историята му.
    Заради такива като него, които не стоят пред прожекторите, и за онези, другите...

    ОтговорИзтриване
  3. За колко ли още такива като него не знаем нищо? Хора, за които можем да разкажем на приятелите си от други държави без да ни задават въпроси с неудобен отговор. Дали някой ден най-после ще видим имената им в учебниците?
    На човек наистина му става по-добре, когато знае, че е имало такива хора. Поне от самата мисъл, че е възможно...

    ОтговорИзтриване
  4. Има уште многу работи кои не ги знаете за Аврама и кои можеби е подобро да не ги дознаете, ама навистина ме зачудува како го правите поголем Бугарин од сите, а тој е само Мијак од Галичник

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Стефан: Виждал съм възстановената къща на ул. "Паисий" в столицата, а наскоро бях в Трявна и видях част от колекцията му от склуптори на български владетели. Наистина един ГОЛЯМ БЪЛГАРИН !

      Изтриване
  5. Христо Талев26 юни 2012 г., 20:57

    Поздравявам всички,които са се впечатлени от живота и делото на Аврам Чальовски и най-вече на теб Блага,която си публикувала историята му,историята на един голям българин!
    В Македония не дават и дума да се каже за него...В музея в Галичник няма нито снимка,нито ред ....Това Blagoia, ти го казвам аз,един Мияк, роднина на стрико Аврам и потомък на гордите Галичани, който всеки Петровден се връща при корените си.
    Вечна му памет!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации