Времето обича да си играе с нас – закъснение за работа, за среща, за обич; прибързване с изводите, прекалено рано пресичане на пътя, тръгване без да дочакаш... Предоверяване във времето, или точно обратното – излишно недоверие.
В играта с времето изходът никога не е в полза на човека. Глупаво е да се доверяваш на нещо което е мимолетно, и въпреки това много по-силно от теб. Ако се опиташ да му се противопоставиш, няма да устоиш дори частица от секундата. Живеем в обвивка изтъкана от мигновения. Какво може да е по-силно от времето? Вярата? Надеждата? Може би Любовта? Всичко, абсолютно всичко е подвластно на времето.
Времето лекува... Не, просто мъничко ни помага да забравим, а болката тлее и се разгаря. На времето не му пука. То просто си върви по вечен коловоз.
Времето убива... Нищо друго не върши с по-голямо удоволствие. Убива чувствата и не винаги лошите; убива Вярата, и винаги в Доброто; убива Надеждата, а да се живее без нея няма смисъл; убива Любовта...какво е това любов?...; убива хората - един, втори – всички.
Времето пречи... Ех, само минутка по-рано, секунда по-късно, всичко би било друго. То прави само това, което си иска, и което му е угодно.
Времето променя... Външността – бръчки, съсухряне, побеляване. Променя характера. Прибавя години, даже ги умножава, но не ни подмладява. Годините си отиват подгонени от безжалостният камшик на времето. Къде? Понякога съжаляваш. че не можеш да се огледаш, да се върнеш назад, да поправиш или не грешките на миналото, просто да се почувстваш за кратко малко по-силен от времето.
Времето дава сили... Но със същата лекота ги отнема. Колкото и усилия да ни струва да се изправим след пропадане – имаме ги. Но не ни помага да избегнем провала. Може да вървим към своето самоунищожение бавно, предусещайки последствията, но нямаме възможност да променим каквото и да е, дори да осъзнаваме че губим всичко.
Времето ни плаши... Тик-так, тик-так, тик-так – чували ли сте тихия му монолог? Нима ни предсказва нещо добро? Тик-так – лошо предчувствие, тик-так - беда, тик-так – О, не!
Тик-так – всичко ще отмине...с времето.
Времето... А всъщност то е безпристрастно. Помага ни да бъдем по-точни, по-сигурни, по-уверени. Трябва да се научим от него на независимост. Да се поучим от времето. Може би тогава ще успеем да променим в своя полза поне една секунда, променяйки целия ход на времето.
бутон за споделяне
