петък, октомври 30, 2009

„В джобчето ми дрънкат, семки и бонбонки...” – провокирани спомени

















        Като малко дете целият свят ми изглеждаше по-розов, по-празничен, имаше повече трепет, имаше някаква магия във всичко. 
        В онези години, всяка вечер играехме на криеница, стражари и апаши, на челик, лимки и на какво ли не. Имахме си чудна градинка в квартала, която ми се струваше центъра на всички забави на света.
       Нали съм морско чедо, през лятото постоянно бях на плаж.  Почернявах толкова бързо, че близките ми се шегуваха: „Дайте да разпънем палатка и да показваме на полякините тен срещу заплащане” J.
 С братовчедката ми Благовеста, строяхме пясъчни замъци, заравяхме се в пясъка, цамбуркахме се във водата до посиняване... Много мразех дните, когато на плаж ни водеше баща и – свако Слави. Той беше крайно дисциплиниран във всичко, и слънчевите бани за нас се превръщаха в мъчение - 5 мин. по корем, 5 мин, по гръб – обръщахме се по часовник като кебапчета на скара 
L С мама и тате падаше веселба. Те сядаха да играят карти, и ни мятаха по едно око само когато влизахме в морето. Каталясвахме от лудории J 
Такава мъка и умора ми беше в горещината на връщане... L и най-често се уреждах баща ми да ме носи на раменете си  J
       Спомням си как идваха на гости деца, сядахме да играем на нещо, и аз все им подарявах по някоя играчка... И до сега не мога да отказвам....
       Обичах да скачам върху пружината на бабиното легло - още имам белег на брадичката от по-високата табла J А пък главата ми е цялата нацъфкана – Веска и Косьо (по-големите с една година братовчеди), бяха излезли да се надхвърлят с баластра (тъкмо щяха да асфалтират улицата пред портата); да не остана по-назад, сграбчих шепа камъчки и със замах ги метнах право...нагоре! Естествено, всичките паднаха на главата ми, и кръвта шурна като от лейкаL. Добре, че дядо не разреши да ме шият, а то майка ми, нали беше медицинска сестра, веднага ме повлече към спешния в Окръжна болница J
      Когато тръгнах на училище, понякога така се залисвах в игри на улицата, че се налагаше някой да ми пише домашното, просто заспивах права от преумора. 
( Тук се разкайвам и си дърпам ушите J )
      След това, родителите ми се разделиха, станах затворено, странно дете, книгите бяха моето убежище. Пак играех навън с децата, но вече много по-рядко и за кратко. Връщах се и отново потъвах в измисления свят.
     Да, беше хубаво детство. Нямаше компютри и интернет,  но не заключвахме или оставяхме ключа под изтривалката...


     Ама спрете ме де! Че то аз съм склерозирала вече и паметта ми е слаба, ама спомените като ме налегнат..., ще трябва да пиша роман с продължение ... J


     Мисля си, че ние възрастните трябва да направим всичко възможно, за да си възвърнем това очарование, което всички  имахме в детството - свежо и необичайно като приказка. Събитията са отминали безвъзвратно, но вътре в нас ние сме абсолютно същите, защото има такова местенце в душите ни, което не се променя, и за което времето е без значение J




P.S. Извинявам се за качеството и състоянието на снимките, ама са давени в наводнение, милион пъти разглеждани от дечурлигата, та затова са на такова дередже.


Ако съм ви досадила с бабешките си спомени,
 Руми е виновна с нейните "Петъчни задявки" J


Следващите жертви са Хриси, Идиотова, Док, Златина, Савлена, Глокси и Павел. Тъй де, няма само аз да ставам за резил J

 



Share/Bookmark

17 коментара:

  1. Замя ме .Багодаря! Не била правеа бели D D D

    ОтговорИзтриване
  2. Че какви бели, скъпа ( учудено емотиконче) :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Аз имам само един белег на главата бе .

    ОтговорИзтриване
  4. Това за родителите ме натъжава обаче

    ОтговорИзтриване
  5. Такъв е животът, Руми. В повечето случаи - тъжен. Затова приветствам идеята ти да се върнем за малко в детството - освежава :)

    ОтговорИзтриване
  6. Беше ми хубаво с твоя разказ ама като гледам колко си " помела" дано два дена се разпишат.

    ОтговорИзтриване
  7. Почивни дни са, каква им е работата;)

    ОтговорИзтриване
  8. :) Глокси мислеше, че петъчните закачки трябва да се направят задължително в петък и беше много нещастна, защото в момента има куха глава.
    Но шефката разреши oа се задявамe когато си искамe и като погледнах пак публикацията на Блага ми просветна. Сетих се за голямата беля. Даже бях почнала да я пиша преди, бях я посветила на Крист, но закъснях тогава за това, заради което я пишех и изтрих черновата. Но утре ще я напиша наново, ако ми е душа на място :)).

    ОтговорИзтриване
  9. Поемам щафетата, но може би утре ще напиша нещо, защото в момента ме е обхванал див мързел.

    ОтговорИзтриване
  10. Готова съм :)
    Клик!
    Май не съм си "припомнила" много от пакостите, ама да не решите, че е нямало! :)))

    ОтговорИзтриване
  11. Блага,написах и аз част от моите лудории.Обаче не зацепих за инструкцията ти с препратките.Просто не намирам такава опция-връзка с блога или т.н.
    Благодаря на Руми за идеята и на Блага за "натопяването" в океана на спомените детски и лудешки!

    ОтговорИзтриване
  12. Сав, в редактора където пишеш публикацията горе преди "Качи снимка" трябва да има или част от верига, или "Връзка". Маркираш думата с десен бутон и пействаш предварително копирания линк на блога в прозорчето.

    ОтговорИзтриване
  13. Аха,зацепих и открих бутончето.Сега ще опитам да "измета" бакиите си и разплета конците на блога си и статията.Още веднъж -мерси!

    ОтговорИзтриване
  14. УСПЯХ,УСПЯХ!!!УРРААА!!!Блага,едно огромно цУн и гУш,че ме светна!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации