петък, октомври 30, 2009

Битие (черен хумор)




В кофата, пълна до горе със смет,
честичко бъркам — тъй, за късмет.
Всичко си има. Тя е един
малък, добре зареден магазин.

Често намирам по някоя блузка.
Сутрин обаче — безплатна закуска.
Вестникът също от там си набавям.
Как ви се струва? Не е ли забавно?

Ядеш кроасан и четеш новините,
как се повдигат нагоре цените.
Мен, господа, пък, какво ли ми пука?!
Аз пазарувам ей тук — от боклука.

Ако сте гладни — сега е момента.
Хем ще побъбрим за парламента.
Че то, само котки дръгливи и кучета
чакат зад мен, и сърдито скимучат.
Уж не разбират, тяхната вера:
даже и те са против премиера.
Ако им падне, биха го яли,
ама едва ли, ама едва ли!


1996 г.  Румен Ченков


Share/Bookmark

4 коментара:

  1. Извинявай и едно извън темата.Ела че съм ти подготвила изненада.

    ОтговорИзтриване
  2. Лошото е, че не само "донякъде" е вярно. Има толкова много хора под границата на физическото оцеляване :(

    ОтговорИзтриване
  3. Господи,Блага,виж годината на написване-1996г.?От тогава та до сега нещо да се е променило?Ах,да все повече бездомни и гладни хора има по край казаните,дори повече от кучетата са...Жалко ,но факт!
    Инак поезията на Ченков ми гали душата,особено любовната.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации