В кофата, пълна до горе със смет,
честичко бъркам — тъй, за късмет.
Всичко си има. Тя е един
малък, добре зареден магазин.
Често намирам по някоя блузка.
Сутрин обаче — безплатна закуска.
Вестникът също от там си набавям.
Как ви се струва? Не е ли забавно?
Ядеш кроасан и четеш новините,
как се повдигат нагоре цените.
Мен, господа, пък, какво ли ми пука?!
Аз пазарувам ей тук — от боклука.
Ако сте гладни — сега е момента.
Хем ще побъбрим за парламента.
Че то, само котки дръгливи и кучета
чакат зад мен, и сърдито скимучат.
Уж не разбират, тяхната вера:
даже и те са против премиера.
Ако им падне, биха го яли,
ама едва ли, ама едва ли!
1996 г. Румен Ченков
Ама то донякъде е вярно.
ОтговорИзтриванеИзвинявай и едно извън темата.Ела че съм ти подготвила изненада.
ОтговорИзтриванеЛошото е, че не само "донякъде" е вярно. Има толкова много хора под границата на физическото оцеляване :(
ОтговорИзтриванеГосподи,Блага,виж годината на написване-1996г.?От тогава та до сега нещо да се е променило?Ах,да все повече бездомни и гладни хора има по край казаните,дори повече от кучетата са...Жалко ,но факт!
ОтговорИзтриванеИнак поезията на Ченков ми гали душата,особено любовната.