сряда, октомври 28, 2009

Ти






















Ти си на моята победа горчивото,
Ти си сълзата неканена.
Ти си чувството, дето все не откривам,
Ти си солчицата в раната.

Ти си дрехата, дето най ми отива.
Ти си обетът неискан.
Ти си камъкът, хвърлен в моята нива
Ти си стихът ненаписан..

Ти си копнежа, все разпиляван.
Ти си утехата в мрака.
Ти си грешката, която прощавам.
Ти си мечтата нечакана.

Ти си мой демоничен спасител.
Ти си лъжата безсрамна.
Ти си най-жестоката моя истина.
Ти си мехлемът за рани.

Ти си ми всичко, което без рими
в живота веднъж се изрича,
всъщност исках да кажа, прости ми,
че те обичам.


Нели Димитрова


Share/Bookmark

Няма коментари:

Публикуване на коментар

:п :1а :2а :3а :4а :5а :6а :7а

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации