АКО НЕ БЯХ ЖЕНА

АКО НЕ БЯХ ЖЕНА, бих всичко тук оставила

и тръгнала бих в тези тежки дни

към нов живот, под градуса на нови ширини.

Бих служила на някой параход, що плава

сред континентите като подвижен малък свят,

кръстосващ океанските простори

под небосклон, с тропически съзвездия обсят,

и всеки ден меняващи се климати и фауни, и флори…

Бих може би била далече някъде сега,

в незнаен залив котва хвърлила,

на разноземни знамена сред пъстрата дъга,

под слънце, що като жарава европейската ми кожа пърли.

Дорде товарят в тъмните хамбари

кафе, памук, банани или вълна,

които западните столици като лами безследно ще погълнат —

без близки, без познати, без другари,

по улиците на пристанищния град бих скитала,

загубена срез разнокожите му жители,

тело между телата на тълпата,

заляла булеварди, тротоари,

сред чужди — чужда, непозната.

Бих влязла вечерта в моряшки бар на кея,

де въздухът е гъст и син от сънища и дим,

де виещата се от страст хармоника зове и пее

и бляска през стъклото фар неуловим.

Там пила бих наздравица с моряци непознати

и стискала им бих ръцете силни и корави

като на истински приятели и братя

— до новото отплаване!

Елисавета Багряна

АКО НЕ БЯХ ЖЕНА