неделя, май 17, 2009

Напусна ни вечният опозиционер - Петър Слабаков. Светла му...диря.


Поклон пред паметта на достойния българин,
на незабравимия актьор,
на истинския и мъдър Човек!



"Аз ще бъда в опозиция на всеки, който дойде на власт. Защото който и да е той, забравя, че трябва да свърши нещо добро, да помогне на хората. Самозабравя се...
...това, което мисля, ми е на устата. При мен криене няма. Когато казвам всички тези неща, не искам да уязвя никого. Искам по някакъв начин, ако мога, да бъда в помощ, да се върви в посока към истината."

"... Осакатихме децата. Те не са виновни, а ние, възрастните. То вижте и какво гледат по телевизията – само филми за това кой убил баща си, кой е… майка си. Съжалявам, но по друг начин не мога да го кажа. Самият аз бягам от къщи, за да не гледам тези глупости."

"...Убеден съм вече, че човекът е най-калпавата твар, защото е дарен с мозък, а тъкмо с него може да ликвидира всичко."

"...Единственият Бог за мен е природата. Едно време са се прекланяли пред слънцето, пред дърветата, пред бурята. Това е Богът. Ние сме нищожества. Летял съм със самолет - нищо не се вижда от 10 000 м. Като се спускате по-ниско, по тънки линийки като прашинки вървят коли. И в тях има по трима-четирима човека. И тези прашинки се опитват да разрушават земното кълбо, та да се самоунищожим."




Покланям се ничком пред светлата диря, която оставяш след себе си!
За мен бе олицетворение на будната съвест и бунтарския дух.
Днес и двете толкова ни липсват.
Вечна ти памет, Човече!


Share/Bookmark

6 коментара:

  1. Има с какво да се запомни Петър Слабаков. Светла му памет!

    ОтговорИзтриване
  2. Не мога да спра да плача...

    ОтговорИзтриване
  3. Поклон и дано душата му намери покой във вечността!

    ОтговорИзтриване
  4. Напусна ни един велик българин един от малкото които мен ме е карал да се чувствам горда че съм българка.Cветла му памет!

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации