събота, май 21, 2011

Последният рицар

- Татко, а защо за мен не остава нищо от наследството, нали си много богат?
- Обичаят е такъв, сине, всичко остава за по-големите ти братя. Просто не ти провървя, роди се последен.
- Какво да правя?
- Присъедини се към кръстоносния поход, може да ти провърви.
- Но аз съм пацифист! – гордо отговори юношата, метна се на коня, и неохотно тръгна на война.
Войната не го чакаше, и затова вече свършваше, когато той се втурна в крепостта последен.
- Казаха ми, че тук мога да забогатея. – обърна се той към воините от първите редове.
- Ха-ха-ха-ха! Ние вече всичко поделихме. Но виж, светите мощи никой не ги ще, можеш да ги вземеш.
- И каква ми е ползата?
 - Не знаем, но това е последното съкровище, което остана.
Нямаше какво да се прави, взе мощите момъкът и се отправи обратно към дома. По пътя го нападнаха разбойници, пребиха го, взеха му коня и меча, но не се полакомиха за мощите.
Зарадва се младият рицар, че поне тях може да предложи на баща си, който беше страстен антиквар, и унило пое пешком към дома си.
- Ура! Най-младият се върна! -  крешяха ентусиазирано слугите на барона, отваряйки портите на замъка.
- Какво толкова се е случило, та аз съм деветата дупка на кавала?
- Баща ви, старият барон, по девойки хукна и до инфаркт добяга. Докато го погребвахме, братята ви един друг от мъка се отровиха. Вие сте последният.


Share/Bookmark

Няма коментари:

Публикуване на коментар

:п :1а :2а :3а :4а :5а :6а :7а

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации