Последният рицар

- Татко, а защо за мен не остава нищо от наследството, нали си много богат?

- Обичаят е такъв, сине, всичко остава за по-големите ти братя. Просто не ти провървя, роди се последен.

- Какво да правя?

- Присъедини се към кръстоносния поход, може да ти провърви.

- Но аз съм пацифист! – гордо отговори юношата, метна се на коня, и неохотно тръгна на война.

Войната не го чакаше, и затова вече свършваше, когато той се втурна в крепостта последен.

- Казаха ми, че тук мога да забогатея. – обърна се той към воините от първите редове.

- Ха-ха-ха-ха! Ние вече всичко поделихме. Но виж, светите мощи никой не ги ще, можеш да ги вземеш.

- И каква ми е ползата?

 - Не знаем, но това е последното съкровище, което остана.

Нямаше какво да се прави, взе мощите момъкът и се отправи обратно към дома. По пътя го нападнаха разбойници, пребиха го, взеха му коня и меча, но не се полакомиха за мощите.

Зарадва се младият рицар, че поне тях може да предложи на баща си, който беше страстен антиквар, и унило пое пешком към дома си.

- Ура! Най-младият се върна! -  крешяха ентусиазирано слугите на барона, отваряйки портите на замъка.

- Какво толкова се е случило, та аз съм деветата дупка на кавала?

- Баща ви, старият барон, по девойки хукна и до инфаркт добяга. Докато го погребвахме, братята ви един друг от мъка се отровиха. Вие сте последният.

Последният рицар