В кухненския шкаф живеят много различни лъжички, лъжици и даже черпаци. Но една е особена – позлатена. Не и прилича да е с останалите, златото не се сприятелява.
Сядат стопаните да се хранят и всеки си избира лъжица по-удобна, че и по-голяма. А нея, позлатената я пренебрегват.
- Защо така? – недоумява лъжичката.
- Не съм ли по-скъпа, не съм ли по-красива? – вайка се тя.
Обикновените супени лъжици я поглеждат с насмешка, и с чувство за превъзходство си шушукат: "Ние сме по-полезни. Нас ни предпочитат гладните..."
Обикновените супени лъжици я поглеждат с насмешка, и с чувство за превъзходство си шушукат: "Ние сме по-полезни. Нас ни предпочитат гладните..."
Дойде ли време за десерт обаче, и ситите гости мързеливо посягат към сладкото, тогава е и моментът на нейният триумф. "Скъпа ли е? - питат." И тя гордо надига глава ту от крем брюле, ту от купичка мед или мелба полята с шоколадов топинг.
Така си и живее позлатената – на специален десертен режим. Живее и общува само със ситите. Живее и си мечтае да разбере само едно:
- Какъв е вкусът на шкембе-чорбата?
Благодаря ти за емоцията :ш . Засити деня ми!
ОтговорИзтриванеХубавичко разкъще. Като едно време - с поука. :)
ОтговорИзтриванекъм автора:
ОтговорИзтриване"Според учените приказките, най-вероятно са служели на хората, за да предават опит и съвети от поколение на поколение. Особено уязвими винаги са били децата, затова възрастните се опитвали да ги предпазят от лъжа и насилие.
По този начин народните приказки могат да се смятат за един от най-важните елементи на социалната адаптация на децата към враждебната околна среда."