сряда, юли 14, 2010

Въпрос с кафето





                  В Китай годениците си подаряват чай като символ на вярност. Това е свързано с една интересна подробност за чаения храст. Коя? 


        Петьо каза: йо хо хо и .... бутилка ром
ей боцмане, я дай от трюма 100 бутилки, че те са за моряка най-хубавите билки ....

И правилно! Моряците - това е отговорът на вчерашния въпрос. Дълги години бурета с вино са били товарени в трюмовете за баласт (и не само ;)





Share/Bookmark

5 коментара:

  1. Малко трудно ти следя мисълта

    ОтговорИзтриване
  2. @Дидо, Каква подробност за отглеждането на чаения храст може да се приравни към вярност?

    ОтговорИзтриване
  3. http://www.chinaculture.org/library/2008-01/08/content_56694.htm

    As a betrothal gift, tea played a significant role among different Chinese ethnic groups. According to the book Qi Xiu Lei Gao written by Lang Ying of the Ming Dynasty(1368-1644): "Once a tea plant is grown, it cannot be replanted to other places or it will die. Therefore, the process of a woman accepting betrothal gifts from a man is called 'Chi Cha' (literally 'eating tea'), and it means that the woman will spend the rest of her life with the man she marries." (Actually, unsophisticated planting skills of the time prevented tea plants from being replanted.)

    Като годежен подарък, чаят играе важна роля между различните китайски етнически групи. Според книгата Qi Xiu Lei Gao написана от Ланг Инг от династията Мин (1368-1644):
    "След като чайният храст израстне, не може да се презасади на друго място - той ще умре. Следователно, процесът приемането от жена на годежни подаръци от мъж означава, че жената ще прекара остатъка от живота си с човека за когото се ожени."
    Това се нарича 'Чи Ча' (буквално 'ядене на чай').
    (Всъщност, несъвършенните в миналото аграрни умения са възпрепятствували чайните растения да бъдат презасаждани.)

    Л.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации