Неделя, Юни 07, 2009
Събота, Юни 06, 2009
Четвъртък, Юни 04, 2009
Забавна компилация от заглавия в Свежо
Строго секретно
Забавна компилация от заглавия в Свежо
Сряда, Юни 03, 2009
Призив към администраторите на СВЕЖО!
Призив към администраторите на СВЕЖО
Като ваш редовен и лоялен потребител, и от името на голяма група други ваши потребители, ви обръщам внимание върху лицето Любима Йорданова. Тази жена, освен че си позволява чрез спам под формата на коментари към чужди публикации да прави политическа агитация, оказва системен тормоз върху най-редовните ви потребители.
Липсата на реакция от ваша страна доведе до реакция от страна на потребителите, на което вие отговорихте със спиране на достъпа на въпросните потребители. Има много голяма разлика между свобода на словото и систематичен дразнещ, лично насочен спам под формата на копирани коментари.
Обръщам внимание на факта, че по този начин губите една част от потребителите си, а друга част вие сами блокирате. Наистина, сайтът си е ваш (или поне ви е поверен за администриране), но функционирането на сайта и приходите от него зависят от нас, потребителите. Това би трябвало да ви накара да се замислите, дали има смисъл да блокирате няколко потребителя, които с нищо не са оскърбили останалите, за да защитите един, от който най-лоялните ви посетители са пропищели.
Искам също да привлека вниманието ви към факта, че въпросната дама представя СВЕЖО като арена за "политически манипулации", виртуална бърлога на измислен от нея Дявол, което едва ли е най-добрия имидж, който искате да създадете за администрираната от вас услуга.
Предлагам, като справедлива мярка, на лицето Любима Йорданова да бъде забранено да коментира чужди публикации. Бездруго коментарите й не носят интелектуално и духовно обогатяване на потребителите. В същото време, запазвайки правото й да публикува свои материали, свободата на словото няма да бъде накърнена. Позволявайки й да коментира собствените си публикации пък ще й дадете правото на отговор на евентуални нападки срещу изразените от нея мнения.
Моля потребителите на СВЕЖО да изразят позицията си чрез гласуване и коментари към публикацията в СВЕЖО (не в този блог). Тъй като проблемът засяга както потребителите, така и администраторите, ще се радваме да научим позицията ви по въпроса и мерките, които възнамерявате да предприемете.
Благодаря за вниманието.
Христо Балканджиев
Призив към администраторите на СВЕЖО!
Вторник, Юни 02, 2009
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небе, звяр и природа
и певци песни за него пеят...
ПОЛИТИЧЕСКА ЗИМА
"Дали се зора довърши, или се две нощи смесиха?"
Приятно нещо е да има човек топла соба, самун хляб, парче сланина и няколко глави праз лук, пък да легне и да мисли или да спи и да сънува. Приятно е, но да има и една от тие две болести: или млада жена, или стар ревматизъм; лежиш, лежиш, а мисълта ти като у немец, пълна и богата като готварница, дълга и безконечна като суджук - суджук, с който във виенския райхстаг немците и маджарите бият по главата славянските депутати; а въображението ти като у арапин, силно и остро като тюмбекия - тюмбекия, която е крайно полезна за краставите народи, - пламенно и възвишено като дим. Дим, дим! Под който ние българите така сладко спим. Мислиш, мислиш, пък се попротегнеш като философ, прозевнеш се като дипломатин, почешеш се в тила като политик и ако ти позволи жената или ревматизмът да заспиш, то спиш като Крали Марка.
Заспиш и сънуваш... Но какво сънуваш? - Сънуваш, че светът прилича на кръчма и че гладните, дрипавите и измръзналите народи са се събрали в нея и на колене въздават хвала Бакхусу.
КЪМ БРАТА СИ
Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
Елегия
Кажи ми, кажи, бедний народе,
кой те в таз рабска люлка люлее?
Тоз ли, що спасителят прободе
на кръстът нявга зверски в ребрата,
или тоз, що толкоз годин ти пее:
"Търпи, и ще си спасиш душата?!"
Той ли, ил някой негов наместник,
син на Лойола и брат на Юда,
предател верен и жив предвестник
на нови тегла за сиромаси,
нов кърджалия в нова полуда,
кой продал брата, убил баща си?!
Той ли? - кажи ми. Мълчи народа!
Глухо и страшно гърмят окови,
не чуй се от тях глас за свобода:
намръщен само с глава той сочи
на сган избрана - рояк скотове,
в сюртуци, в реси и слепци с очи.
Сочи народът, и пот от чело
кървав се лее над камък гробен;
кръстът е забит във живо тело,
ръжда разяда глозгани кости,
смок е засмукал живот народен,
смучат го наши и чужди гости!
А бедният роб търпи и ние
без срам, без укор, броиме време,
откак е в хомот нашата шия,
откак окови влачи народа,
броим и с вяра в туй скотско племе
чакаме и ний ред за свобода!
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...
"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."
Емили Дикинсън

