четвъртък, ноември 19, 2009

Размисли без претенции за наставления или лични правила за интернет общуване







Има няколко правила, които ползвам при интернет-общуването. Почти всички са приложими и при реалното общуване, но тук те са по-актуални: тук имаш изключителната възможност да се позоваваш на някого, да цитираш, защото цялата информация е лесно достъпна, а и изтрита, пак се помни, там някъде в дебрите на мрежата.
Доколкото аз далеч не съм идеална, сама нерядко нарушавам тези правила. И съгласно законите на диалектиката – отговорът не закъснява. По такъв начин получавам възможност отново да оценя тяхната значимост
Да, аз в никакъв случай не претендирам за оригиналност! Нито едно от правилата не е ново. Просто съм ги избрала за себе си като работещи. И действат – гарантирам ви 


1.  Не трябва да вземаш участие в клюки. Това задължително рикошира върху теб.
2.  Не трябва да разкриваш поверителна информация за себе си на човек, който с лекота разкрива такава, доверена му от други: рано или късно, той ще разкаже всичко, което му е известно за теб на някой друг. ( Аз дълго време си мислех, че на мен ми се доверяват, а в обратната посока не изтичат тайни.  Хахаха)
3.  Има категория хора, които изпитват удоволствие от конфликтите: винаги започват първи без да са предизвикани. Мисля, че това е вид вампиризъм. Ако ти не се отнасяш към тях, чети нататък.
4.  Ако си се сблъскал с негативизъм, който няма отношение към теб, не реагирай. Реакцията създава допълнителен ефект. Черният пиар – също е пиар. Не прави допълнителна реклама на негативното – то това чака.
5.  Никога не реагирай на злостна клюка, адресирана лично към теб, но изказана зад гърба ти. Защо – виж т.4
6.  Никога не реагирай на негативизъм адресиран към теб, по същия начин. Умножаването на негативизма, води само до ескалиране на негативизъм, което е изгодно единствено на неговия автор.
7.  Попадайки в конфликт, никога не се опитвай да привлечеш колкото може повече „фенове” на своя страна. Ако си мислиш, че ще „дойдат и ще те защитят” – грешиш: мащабът на конфликта е пропорционален на количеството участници въвлечени в него: ти не печелиш нищо.
8.  Има два варианта на реакция към негативизма, адресиран лично към теб: игнориране и използването му за личен пиар. Задължително е да се игнорира неконструктивната критика, която не може да се използва. Но ако, не успеете да игнорирате негативното, длъжни сте да се опитате да го използвате. Даже и е ако е неконструктивно 
9.  Използването на неконструктивния негативизъм е възможно само по един начин: разширяване на собствения мироглед. Уверявам ви, това е сериозна придобивка, която по-късно носи полза. В крайна сметка, винаги побеждава този, чийто мироглед е по-широк: той е по-устойчив към стрес и провокации.
10.        Хората не са идиоти. Те винаги правилно определят какво им е нужно и се придържат към него. Ако от теб има някаква полза, ще се намери кой да те оцени 




Share/Bookmark

5 коментара:

  1. Точката за личната информация определено нарушавам редовно. Може би засега съм късметлия, защото само два пъти за 6-7 години, някой се опита да използва, но пък може и просто да съм попаднал на добри хора.

    ОтговорИзтриване
  2. Лично инфо- мне. Ама и аз като Влади, май на хубави хора все съм попадала:) Но то човек трябва и тренинг да има, да се поопари ( при това не само веднъж) , та чак тогава да му светне крушката:) Не става въпрос за мен, ами една приятелка доста си изпати. Най- ми хареса точка 10:)

    Благи, кво е тва "J"? ( повдигам рамене, щото се чудя)..

    ОтговорИзтриване
  3. "J" при мен излиза като смайли, ама щом не се чете навсякъде, тутакси го махам :)

    ОтговорИзтриване
  4. Това май са си златните правила на общуването по принцип. Това за личната информация го спазвам стриктно, даже повече от нужното. Животът ме е научил да пазя личния си живот дотолкова, че вече май на никого не мога да се доверя. А това вече е лошо.

    ОтговорИзтриване
  5. Неконструктивният негативизъм може да се използва по много по-добър начин от това да "разшириш мирогледа си". Номерът е да подстрекаваш въпроснта личност, подвеждайки я да продължава с нападките. Почти всеки се улива, ако обектът на критика се съгласява с всичко, и в крайна сметка критикарят започва да изглежда в очите на наблюдаващите като злобен психичноболен човечец, който носи шапка от алуминиево фолио за да не могат американците да му прочетат мислите чрез сателит.

    В общи линии подходът е като в джудото -- не се съпротивляваш с противника, а насочваш силата на собствения му удар така, че да се обърен срещу него.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации