Откак се помнеше, винаги я отвличаха. В приказките, в митовете, в народните предания – навсякъде!
Рицари, принцове, магьосници, левенти-юнаци или просто... глупаци някакви. Омръзна ѝ до смърт! Най-неприятното бе, че накрая все трябваше да се преструва на безумно влюбена. И в кого?! В някакви непознати! Писна ѝ!
Реши красавицата да прекъсне тази отживяла традиция с отвличанията. За целта, просто не трябваше да е красива.
Спря да се грижи за външността си. Метна огледалото в стената и го разби на хиляди парченца – по-добре цял живот нещастна любов, отколкото преструвки. Цели два месеца не се преоблече и не се къпа!
Скоро кожата на принцесата пъпчаса от кир, косата ѝ се усука на мазни раста фитили, като на Горгона, устата ѝ засмърдя по-зле от отходен канал. Дрипавата рокля увисна върху костеливите ѝ, потни рамене, на мръсни, зловонни парцали.
Прегърби се. Главата си не можеше да изправи от слабост. Погледът ѝ се размъти като след тридневен запой.
„ Е, това е, - с облекчение въздъхна тя, доволно оглеждайки в дворцовото езеро, - сега вече никой няма да се полакоми да ме краде!”
Не щеш ли, на сутринта в покоите ѝ влетя прекрасен принц на бързоног жребец, грабна „красивата принцеса”, по традиция целуна мръсните ѝ, вонящи „алени” устни, и я отнесе през девет земи в десета...
Какво е това ли?
Съдба...
:))) No comment!
ОтговорИзтриване:)))
ОтговорИзтриване:))) Неочакван край!
ОтговорИзтриване