Вчера ми плакаха, ритаха ме, скубаха ме, рошиха ме, бориха ме,
бръкнаха ми в лявото "коко", смяхме се, забавлявахме се,
мусихме се на храната от детската кухня, ядохме "коладче",
гледахме "Ну, погоди!"...
Днес... не ми бръкнаха в "кокото"...
"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."
Емили Дикинсън
Радвай се,децата са богатство!
ОтговорИзтриване:-D
ОтговорИзтриванеСърдечен поздрав, Блага, с пожелание за все тъй активни, изпъстрени с емоции дни :-)))
Най - сладка детегледачко, още ли си имаш едно коко? :))
ОтговорИзтриванеКогато аз се грижех за едно момиченце, което тази година е първокласничка, ме ритна и счупи очилата, успя с писъци да събере половин магазин, не пусна майка си на абитуриентска вечер с ученичките и. Така че и аз имам хубави спомени и сега, като и разказвам, се смее и казва : бабо, толкова ли бях лоша. Но пък учителките от детската градина казали, че детето е било в ръце. Но много работих и успях. Такива шемети са сега, мила, отвори ми спомените..
Блага, радвам се,че си оцеляла след всичко това :) А на мен ми бъркат в носа и в устата и ми проверява колко зъба имам. Даже веднъж без малко да ме затвори на терасата.
ОтговорИзтриване