сряда, септември 02, 2009

Отчет на бавачката No1







Вчера ми плакаха, ритаха ме, скубаха ме, рошиха ме, бориха ме,
бръкнаха ми в лявото "коко", смяхме се, забавлявахме се,
мусихме се на храната от детската кухня, ядохме "коладче",
гледахме "Ну, погоди!"...
Днес... не ми бръкнаха в "кокото"...




Share/Bookmark

4 коментара:

  1. Радвай се,децата са богатство!

    ОтговорИзтриване
  2. :-D

    Сърдечен поздрав, Блага, с пожелание за все тъй активни, изпъстрени с емоции дни :-)))

    ОтговорИзтриване
  3. Най - сладка детегледачко, още ли си имаш едно коко? :))
    Когато аз се грижех за едно момиченце, което тази година е първокласничка, ме ритна и счупи очилата, успя с писъци да събере половин магазин, не пусна майка си на абитуриентска вечер с ученичките и. Така че и аз имам хубави спомени и сега, като и разказвам, се смее и казва : бабо, толкова ли бях лоша. Но пък учителките от детската градина казали, че детето е било в ръце. Но много работих и успях. Такива шемети са сега, мила, отвори ми спомените..

    ОтговорИзтриване
  4. Блага, радвам се,че си оцеляла след всичко това :) А на мен ми бъркат в носа и в устата и ми проверява колко зъба имам. Даже веднъж без малко да ме затвори на терасата.

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации