Всички се прозяват -
от новородени, до старци.
И животните се прозяват.
Но защо?
Никой не знае със сигурност.
Теориите са много.
Едната е, че когато сме отегчени или изморени, не дишаме така дълбоко, както обикновено. Забавянето на дишането води до занижен прием на кислород. За да си го набавим, се прозяваме.
В такъв случай, прозяването е рефлекс. Звучи добре, но проучванията показват, че дишането на въздух обогатен с кислород не намалява прозяването, както и увеличаването на въглеродния диоксид не повишава броя на прозявките.
Хммм, и сега какво!
Друга теория гласи, че прозяването и съпътстващото го протягане са фитнес за белите дробове, гръдните мускули и ставите. Това ускорява сърдечната честота и ни ободрява.
Има и теория за преразпределяне на натовареността на белите дробове, и че ако не се прозяваме дишането ще се затрудни, и още и още...
Но има една теория, която всички знаем, че е вярна. Прозяването е заразно. Ако ви е скучно в компания, на лекции или пред телевизора, и се прозеете, навярно ще забележите, че и други ще започнат да се прозяват. Дори мисълта за прозявка води до желание да се прозявате.
Колко пъти се прозяхте докато четяхте това?
Надявам се, че не са чак толкова много
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.