Европейци ли сме

Прекалено много хора в България разчитат на това, че са много умни и на искат да следват чужд акъл. А всъщност не са.
Хората по света се раждат еднакво умни, само че българите досега са имали много свободно време и са си играли на мозъчна гимнастика, поради което бяхме добри на тестовете за МЕНСА.
Днес - при 100 ТВ канала у дома и надпревара в училище за това кой има по-скъпи дрехи и телефони, а не повече знания, неграмотността вече е навсякъде, така че сме по-близо по интелект не до израелците, а до саксиите.

Всеки българин може всичко и не иска да плаща за това, което могат другите. Не иска да осъзнае, че когато си прави нещо сам за себе си, за да спести пари, губи време, което ще му донесе повече пари, ако през него прави нещото, в което сам той е добър, за другите.

Но с наложените ни схващания, че сме умни и работливи, в резултат на което всеки си мисли, че е страхотен и заслужава да си клати краката и да печели много, ще си останем още много дълго с най-ниската производителност на труда в ЕС.

Свободните хора у нас са малцинство. Винаги са били такива, но именно те са успявали да създадат основите на онова, което за удобство продължаваме да наричаме гражданско общество.

Поданикът никога няма да престане да търси закрилата на държавата, която всъщност никога не е харесвал напълно. Така е по-удобно. Някой трябва да се грижи за поданиците, докато те мрънкат и настояват да бъдат лъгани. Някой трябва да се грижи за онова, което поданиците искат и най-вече - да им помага да разберат какво всъщност искат.

Не съм уверена, че значима част от нашите сънародници безпроблемно различават добро от зло, както и смея да твърдя, че и когато ги различават, рядко проявяват готовност да застанат открито, смело и достойно на страната на доброто и срещу злото, а предпочитат прекалено често да замълчат, замижат и т.н. с надеждата на тях лично да им се размине или просто хей така, мир да е. Подобна морална снизходителност и малодушие поощряват разпуснатостта, небрежността, безотговорността и вредността, които ни заливат отвсякъде и от които не се уморяваме да се оплакваме, без да правим нужното и зависещо от самите нас, за да не е така.

На българина идеята да е "обикновен" нещо не му харесва. Това означава да признае, че някой друг разбира повече от него нещо ... ааа не, как ... та той е специалиста по всичко ... т'ва икономика, политика, спорт ... как така някой ще е наясно повече от него. Ти само го питай и за всичко ще те светне ... Та понеже всеки е специалист по всичко, рядко се намират наистина истински специалисти по нещо конкретно. Те затова си нямаме и лидери ...

Но все пак - не може да не си дадем сметка колко бързо и, не дай Боже, необратимо оскотяваме. Кротуваме подличко и се гневим в шепи (тихо, да не ни чуят) – срещу властта, държавата и всичко на този свят... Без ценности, без лидери, без визия, без мисия, без общи цели, ценности и идеали – една тълпа, която безпросветни овчари я лашкат насам натам, манипулират я и си правят с нея каквото пожелаят.

"Ние живеем в Европа, но не сме европейци. Облякохме европейските дрехи, но не съблякохме забунчето на невежеството... Анахронизъм сме в Европа", пише Петко Славейков в неговия вестник "Гайда" преди близо 150 г. Без уточнението, едва ли има някой трезвомислещ българин, който да отрече, че това в пълна сила важи и днес.

А на европейците, които не ни разбират, им отговаря Добри Войников в "Криворазбраната цивилизация": „… у нас, българите, цивилизацията, която ваша милост разбирате, не е още в употребление.”
И не се знае кога ще влезе в употребление…

Европейци ли сме