Стар чероки разказвал на своя внук за борбата, която се води във всеки един от нас. И рекъл на момчето, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл, той е гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият е добър – той е радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието, скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта, искреността, състраданието и вярата.
Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:
- И кой вълк побеждава?
- Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.
Притча на индианците чероки
Мъдра приказка, но дали нещата не са като при Висоцки: "...това сме ние, а не някакви си вълци!". Иначе казано - не вълците са в нас, а ние сме вълците...
ОтговорИзтриванеПонякога си мисля,постоянен победител няма.Всеки ден, отново и отново трябва да храниш вълкът, който искаш да победи.
ОтговорИзтриванеЧетяйки тази приказка се сещам за биографията на Брус Лий, в която той разказва за уроците преподавани от неговия сенсей - а именно, че преди всичко друго човек трябва да победи демоните вътре в себе си - а тяхното име е - ярост, гняв, омраза, страх, алчност и т.н. /перифразирам по памет/!
ОтговорИзтриванеВсе по - често срещам хора, които са забравили добрия вълк в горите тилилейски. Дори са придобили физиономиите на лошия вълк, непрекъснато срещам вълчите погледи, потрепервам и бягам настрана. Дори нямаме желание за промяна, но докога? Ще оставим ли лошия вълк да властва над мислите и съдбите ни? Само от нас зависи, аз предпочитам оня, забравения в гората, а вие?
ОтговорИзтриване