Най-после

Видях се с Мария! 

Повечето я знаят като d_r_watson, Уотсън или просто Док. Импулсивното момиче с голямо сърце.

Почти всички  мислят, че е противоречива личност, провокативна и непредвидима, в началото и аз я мислех за повърхностна . Поне така изглежда в официалната си виртуална проекция. Зад всичко това се крие едно усмихнато, лъчезарно същество, съхранило в душата си детето, отворило широко и доверчиво големите си очи към света, в своя стремеж към доброто, любовта и хората, към всички хора!

Видяхме се за кратко. Колкото за по едно кафе. В интерес на истината тя изпи две, сигурно защото е станала едва ли не посреднощ – в 3 и половина, карала е до Варна, и ╒ предстои още поне толкова път до началото на ваканционната седмица, а може би и заради късметчетата към чашата с кафе (всичко ╒ познаха ). Говорихме си, както се случва почти винаги когато дълго си очаквал срещата на живо, за различни, повече незначителни неща, а имахме толкова много да си кажем! Казахме си най-важното: „Обичам те!” 

Да, аз обичам това момиче, което познавах само  от Мрежата. Видяхме се, и продължавам да я обичам! Най-вероятно, това е един от редките случаи, когато желаното не се разминава с действителността. Надявам се тя да не се е разочаровала от нашата среща.

Обичам я, и моля всички, които не са видели нейното огромно сърце зад маската на Уотсън с лулата – не я наранявайте! Тя е рядко цвете...

Ще се видим пак след седмица. Ще я чакам.

Снимката от събитието  е във фотоапарата на Мимс. Премълчах си за третият човек на срещата, от когото също съм очарована. 
Сигурна съм, че когато се върне на линия, Мария ще ви докладва какво е усещането да си една седмица без компютър, телевизия и всякакви електронни екстри на цивилизацията. Завиждам ╒. Дишай с пълни гърди, Мимс! 

Най-после

Човещината няма парична стойност

По-долу съм копирала писмо, което ме трогна до сълзи. По разбираеми причини са скрити името и ника на подателя. Благодаря на авторката, за разрешението да го публикувам.

"Здравей, Блага!

Казвам се ****** и може би ме познаваш задочно като *******. Искам да изразя подкрепата си в този тежък за теб момент. Изпитвам на гърба си подобни притеснения и по тази причина, за съжаление, не мога да те подкрепя финансово.

До болка познавам неприятното чувство да докоснеш дъното. Случват толкова красиви неща около нас, но ние не ги забелязваме и не можем да се насладим  на прекрасния живот, защото мислите и чувствата ни са блокирани като празните ни банкови сметки. Безпаричието и притесненията за бъдещето ни оплитат в сивата си лепкава паяжина и ни повличат надолу, извличайки на повърхността само натрапчивото усещане за провал и неудачие.

Слабият махва с ръка и се оставя по течението на събитията. Силният човек  си казва, че винаги има изход  и се бори сам, със сетни сили, но това само увеличава депресията.  Нощите му  стават безсънни и разплакани. Гордостта му пречи да протегне ръка в зов за помощ. Не иска да протегне същата тази ръка, която преди е помагала на другите. Чувства се унизен от безпомощната ситуация, в която е изпаднал. А от банките съчувствие не може да се очаква – те са безчувствени институции, които се вдъхновяват само от шума на банкноти.  Вината си е наша, ние сме подписали дяволския договор.

Блага, познавам те задочно – от публикациите и коментарите ти, но твърдя, че ти си силна жена. Аз излязох от критична ситуация с помощта на моите най- близки роднини. Болката ми е още по-голяма от факта, че съм в чужбина, а ми се налага да моля помощ от България. Най-трудният момент е да произнасянето на „Имам нужда от пари”. За мен беше болезнено  и унизително, но след това осъзнах, че ако не бях споделила, нещата щяха да се влошат значително.  Истината е, че все още разчитам на тях – през месец –два...  Това не ме успокоява . В момента се чувствам най-голямата неудачница - провалени мечти, неосъществени планове ...само заради една непоносима ипотека.  Но все пак тази помощ потушава временно злободневните ми притеснения и ми дава възможност да поема глътка въздух, за да събера мислите си и да продължа да търся изход от отвратителната ситуация.  

Няма да ти пожелавам клишета от рода „Бъди силна!” , „ Не се предавай!”, успехи и тям подобни. Знам колко пречупена се чувстваш в този момент. Надявам се, че с помощта на хората, които откликнаха на молбата за помощ, ще се уреди финансовия проблем и скоро ще забравиш за него.  Ще си възвърнеш силата и увереността  и отново ще виждаш света от по-хубавата му страна.

Банката не може да изтегли най-голямото ни богатство – приятелството.  То няма банков номер, а е заключено в най-сигурния сейф - сърцата и душите ни . Днес си далеч по-богата от преди месец или два  - с безброй  приятели, с тяхната топлина и добрина.  Човещината няма парична стойност.

Поздрави,

******."

Няма нужда от тълкуване. Казано е в прав текст - "Човещината няма парична "стойност.

И аз наистина съм пребогата с Приятели като Вас!

P.S. По желание на автора на писмото, името е скрито.

Човещината няма парична стойност