Пристан: Уотсън

Показват се публикациите с етикет Уотсън. Показване на всички публикации

вторник, февруари 22, 2011

От конкурса: Малката кибритопродавачка

Текст Уотсън

петък, януари 07, 2011

Дедукция

В неразтребената стая на първия етаж на Бейкърстрийт, откъдето бяха започнали толкова много незабравими приключения, Джон Х. Уотсън, доктор по медицина, запасен офицер от Индийската армия, се загледа в научните диаграми на стената, масата за химикали, разядена от киселините, калъфа на цигулката, опрян в един ъгъл, сандъка за въглища, в който бяха наблъскани както преди лулите и тютюнът. След това се обърна към Холмс, който седеше сгушен в креслото със свити колене, захапал лулата и смръщил вежди в размисъл:

- Холмс, чухте ли за загадъчната смърт на барон Баскервил и за призрачното чудовищно куче, което от векове преследва нощем мъжете от рода, в тресавищата на фамилното имение?

- Разбира се, Уотсън, и възнамерявам бързо да разкрия този случай.

- Как?

- Елементарно, драги ми Уотсън! Донесете ми лаптопа.

Легендарният детектив се включи в мрежата и пръстите му заиграха по клавиатурата.

- Такааа, отваряме Google, задаваме търсене – Баскервилското куче... Четем: автор – Артър Конан Дойл, по нататък, ... съседът на барона – мистър Степлтън, който всъщност му е племенник, под чуждо име спечелва доверието на сър Чарлз, за да получи наследството. Всичко е ясно, убиецът е Степлтън!

- Гениално, Холмс! Дедуктивните ви способности се усъвършенстват!

- Напълно естествено, Уотсън, Google знае всичко!

събота, юли 24, 2010

Най-после

Видях се с Мария!

Повечето я знаят като d_r_watson, Уотсън или просто Док. Импулсивното момиче с голямо сърце.

Почти всички мислят, че е противоречива личност, провокативна и непредвидима, в началото и аз я мислех за повърхностна

. Поне така изглежда в официалната си виртуална проекция. Зад всичко това се крие едно усмихнато, лъчезарно същество, съхранило в душата си детето, отворило широко и доверчиво големите си очи към света, в своя стремеж към доброто, любовта и хората, към всички хора!

Видяхме се за кратко. Колкото за по едно кафе. В интерес на истината тя изпи две, сигурно защото е станала едва ли не посреднощ – в 3 и половина, карала е до Варна, и ╒ предстои още поне толкова път до началото на ваканционната седмица, а може би и заради късметчетата към чашата с кафе (всичко ╒ познаха

). Говорихме си, както се случва почти винаги когато дълго си очаквал срещата на живо, за различни, повече незначителни неща, а имахме толкова много да си кажем! Казахме си най-важното: „Обичам те!”

Да, аз обичам това момиче, което познавах само от Мрежата. Видяхме се, и продължавам да я обичам! Най-вероятно, това е един от редките случаи, когато желаното не се разминава с действителността. Надявам се тя да не се е разочаровала от нашата среща.

Обичам я, и моля всички, които не са видели нейното огромно сърце зад маската на Уотсън с лулата – не я наранявайте! Тя е рядко цвете...

Ще се видим пак след седмица. Ще я чакам.

Снимката от събитието е във фотоапарата на Мимс. Премълчах си за третият човек на срещата, от когото също съм очарована.
Сигурна съм, че когато се върне на линия, Мария ще ви докладва какво е усещането да си една седмица без компютър, телевизия и всякакви електронни екстри на цивилизацията. Завиждам ╒. Дишай с пълни гърди, Мимс!