Да, наистина напоследък се наблюдава затишие на блогърския фронт. По-малко публикации, по-малко „колеги” онлайн. По-малко четат, по-малко коментират. Лято е. Време разделно и мързеливо.
Все пак, не съм съвсем съгласна, че блогосферата запада. Докато има журналисти по професия, които крадат идеи и ни плюят, заливат ни с помия и ни се присмиват, значи ни има и сме фактор. Мен това не ме касае, защото отдавна престанах да пиша на сериозни теми или по-скоро – опитвам се да говоря за сериозното несериозно, пък който вдянал, вдянал. А и никога не съм се взимала на сериозно. ツ Но има и винаги ще има блогъри като Майк, Еленко, Пламен, dzver-o, летящата костенурка, белите байтове за черни дни, гласът в пустиня, нервната, Емо, Кръстьо (макар и по негов си начин с който ни бърка директно в душите), Хриси, Светла-и Влади, a и още много други, които пишат за стойностните неща в живота, пречупени през собствения им светоглед, нещо, което за платената журналистика е лукс (който им плаща – той поръчва музиката).
Затова пишете и ги засрамете. Те и без това си ходят „обезгащени и подмити” както цветисто и сполучливо коментира Vesela Angelova.
Хайде, яхвайте метлите и да полетим!
