Балада за влюбените...птички

     Двама влюбени стоят нежно притиснати един до друг и мечтателно се взират през малкото  прозорче в нощното декемврийско небе.

     - Мила, искаш ли да ти подаря ей тази звездичка? – пита Той.

     - Не, любими, недей. Ако ми я подариш, ще и бъде тясно и тъжно в нашата клетка. По-добре да продължи да свети за нас и за всички. – отговори Тя.

     - Колко си благородна, мила и грижовна – прошепна и Той – колко много те обичам! Позволи ми да бъда винаги до теб! Да бъда твоята вечна опора, да имаме здраво семейство, деца...

     - Деца...- нежно каза Тя - ...как обичам децата, тези малки сладки топчици. Ще имаме много деца!

     - Да, скъпа, много! – нежно прошепна Той – погледни, още една звезда падна! Пожелай си нещо.

     - Искам да бъда на празника. – прошепна Тя. – Нали е Рождество. Интересно как се празнува? Аз досега не съм празнувала нито веднъж.

     - На празника? – шепне Той – Да, много е красиво. Така мисля, макар че и аз нито веднъж не съм бил там. Но ние ще бъдем на празника. Целият живот е пред нас, и всеки ден заедно с теб за мен ще е празник! Ще бъдем толкова щастливи!

     - Обичам те, любими мой! – шепне Тя. – Приближи се да се сгуша в крилото на Любовта...да...ще бъдем щастливи...

    

     На празника те са заедно. Те са неговото украшение, украшението на празничната вечеря. Те са ... пуяк и пуйка, лежащи на голямо блюдо, гарнирано с зеленина. Силното му крило нежно докосва румената и, добре запечена коричка, като че казва – „ Ще бъдем щастливи, любима...”

     

     Това е. А поука? Каква ти поука...Просто...

     Влюбени, бъдете благословени!

Балада за влюбените...птички