Градината на хилядите камъни

„Притварям очи,              

а есенният влак

отминава”

(Накамура Тьодзьо)

    


      - Дядо, - попита малко момче с коси очи, подскачайки на един крак сред лежащите в тревата камъни – защо не изхвърлим от градината всичките тези камънаци?

     - Така трябва – отвърна старецът, седящ на тревата, примижвайки срещу следобедното слънце с полуслепите си очи – защото това е моята градина. Каменна градина. Това са моите камъни. И всеки един от тях ми е скъп.

     - Но защо, деденце, обясни ми...

     - Разбираш ли, синко, нашият живот е като каменна стълба. Камъните вятърът ги полира, преобръща ги потокът на времето, обгаря ги слънцето на съдбата, над тях плуват облаците на успехите и грешките. Виждаш ли това камъче – каза старецът, показвайки мъничък, невзрачен камък, лежащ в ъгъла на градината – това е когато съм се родил. Такъв един чист, готов да възприеме целия свят, но все още нищо не знаещ за него. А ето този камък – и той показа красив мраморен отломък с цветни жилки и искрици, живеещи в глъбините му – това е срещата ми с баба ти. Тогава беше още млада, прекрасна и непристъпна, като този камък.

     Момчето замислено погали мрамора  - Тя, сигурно е била много красива?

     - Да, синко, - въздъхна старецът – тя и сега е красива. Но сега, само на мен е дадено да виждам красотата и.

     - И на мен – усмихна се момчето.

     - А този камък – каза старецът, показвайки черен, ръбест, с остри, изсечени линии къс базалт – това е войната. Аз воювах. За славата на нашия император и народа. А тези камъни виждаш ли ги? Учих, работих. Другите, ей там – грижих се за децата си, бавих внуци. Всяка среща, всяко събитие, всяко вдишване, всеки миг от моя живот – това са стотиците, хилядите, стотиците хиляди камъни на моята градина.

     - Дядо, - попита момчето. - А защо не донесем в нашата градина и този камък? – и показа древен, покрит с мъх и плесен монолит, лежащ отвън до входа.

     - Неговото време още не е дошло – въздъхна старецът. – За всеки камък си има време. Някога, ще дойде и неговото време да затвори стълбата на моята градина. Но ще го внесеш ти.

Градината на хилядите камъни