Един мой коментар в блога на Влади, ме накара да се замисля: какво сме изгубили и какво ни липсва. Какво си искаме обратно.
Ето коментара:
„Искам си обратно къщата от детството. С цъфналите рози, с огромните култивирани макове и "черните" лалета на баба. И черницата, и крушата, асмата и смокинята. И да, искам си хинапа обратно! И котето с остригани мустаци накипрено с дрешките и шапката на новата кукла, което облиза сиренето и баба го шметна в градината на комшиите... Искам даже копривата с която ни "биеха" през краката, когато правехме прекалено много бели. Искам ги обратно...всеки път, когато видя снимки от двора ти.”Забравих черешата, от която съборих нарочно Весето и тя още има белег на бедрото, и нарцисите, които мразя (май защото ги харесваше леля Христина, а аз нея - не), и мушмулата. Kуклите от цветя. Дядо Благой. И вуйчето Василето, който си беше чудак, но ни обичаше повече от всички. Маминка Елена, нищо че криеше играчките, които ми носеше от странство дядо Кольо, и си ги нареждаше в спалнята. Пра-баба Гина, на която ѝ поникна нов зъб и закусваше с винена попара. Дните на плажа. Белите. И мама...
Сещам се за още много, много неща, които ми липсват и си ги искам обратно, но ще се огранича с тези от коментара.
Въпросът е: Какво ви липсва на вас? Какво си искате обратно?
