Къде живее Дядо Коледа

Кликни за увеличение.

Къде живее Дядо Коледа

Балада за влюбените...птички

     Двама влюбени стоят нежно притиснати един до друг и мечтателно се взират през малкото  прозорче в нощното декемврийско небе.

     - Мила, искаш ли да ти подаря ей тази звездичка? – пита Той.

     - Не, любими, недей. Ако ми я подариш, ще и бъде тясно и тъжно в нашата клетка. По-добре да продължи да свети за нас и за всички. – отговори Тя.

     - Колко си благородна, мила и грижовна – прошепна и Той – колко много те обичам! Позволи ми да бъда винаги до теб! Да бъда твоята вечна опора, да имаме здраво семейство, деца...

     - Деца...- нежно каза Тя - ...как обичам децата, тези малки сладки топчици. Ще имаме много деца!

     - Да, скъпа, много! – нежно прошепна Той – погледни, още една звезда падна! Пожелай си нещо.

     - Искам да бъда на празника. – прошепна Тя. – Нали е Рождество. Интересно как се празнува? Аз досега не съм празнувала нито веднъж.

     - На празника? – шепне Той – Да, много е красиво. Така мисля, макар че и аз нито веднъж не съм бил там. Но ние ще бъдем на празника. Целият живот е пред нас, и всеки ден заедно с теб за мен ще е празник! Ще бъдем толкова щастливи!

     - Обичам те, любими мой! – шепне Тя. – Приближи се да се сгуша в крилото на Любовта...да...ще бъдем щастливи...

    

     На празника те са заедно. Те са неговото украшение, украшението на празничната вечеря. Те са ... пуяк и пуйка, лежащи на голямо блюдо, гарнирано с зеленина. Силното му крило нежно докосва румената и, добре запечена коричка, като че казва – „ Ще бъдем щастливи, любима...”

     

     Това е. А поука? Каква ти поука...Просто...

     Влюбени, бъдете благословени!

Балада за влюбените...птички

В навечерието на "Голямото плюскане"

     

     Лесен е преходът между публикацията ми за песимизма, оптимизма и идиотизма,  и тази за „Голямото плюскане”. Песимистите отсега се отчайват от последиците на преяждането по празниците, на оптимистите не им пука – убедени са, че на тях нищо не може да им се случи, а идиотите – те не си мислят за нищо друго, освен за предстоящата вакханалия на чревоугодничеството и за вкуса на тлъстите мръвки...

     Не мога да проумея, каква е тази лудост с преяждането по празниците.  Ще си рече човек, че нищо вкусно не хапваме цяла година. Възцарява се едно всеобщо умилно тъпкане, една групова лакомия, която направо не знае граници и после цял месец не ми се поглежда храна. Все си обещавам да избегна този феномен на голямото плюскане и последващите угризения, и все не успявам.

     Нищо не ни уморява така, както празниците. Още от началото на декември започваме подготовката за дългоочаквания, изнурителен и разорителен коледно-новогодишен маратон. За българите тези две знаменателни безсънни нощи: Бъдни вечер и Нова година, отдавна са прераснали в цял месец всенародни гуляи. Като добавим и Йорданов, Иванов и ‘нам к’ъв си ден... Но как да избягаш от традицията, а и нали трябва да защитим със зъби, нож и вилица ;) , славата си на нация с най-много празници на глава от населението...

     Не вярвате че „няколко хапки” в повече имат някакви съществени последици? Качете се на кантара и ...”O, mamma mia!” – празничен „подарък” от няколко килца.

     От обилната гощавка по празниците човек наследява поне три неща - гузна съвест, най-малко три килограма отгоре  и тежест в стомаха.

     Ефектът многократно се увеличава под „акомпанимента” на шампанското и прочие видове омайващи еликсири. “In vino veritas!”, ще кажете вие, да, ама после от истината боли глава :)

     Е, поне излишните килограми ще ги смъкваме следващата година ...:)))

 

.

В навечерието на "Голямото плюскане"