понеделник, юни 13, 2011

Адското търпение не винаги води в Рая




·       Парадокс: колкото е по-ниско умственото напрежение, толкова по-висока трябва да е неговата изолация.

·       Вечният семеен въпрос 
    – кой кого ощастливи.

·       Борба за мир е като секс за девственост.

·       „Интересно...”, помисли главата на професор Доуел, след като прочете „Конникът без глава”.

·       Когато клюките остареят се превръщат в легенди.

·       Ако можехме да използваме завистта като алтернативен енергоизточник, сега нямаше да спорим "за" или "против" АЕЦ. Друг е въпросът, кое е по-опасно за човешкото здраве...

·       Вратите и на Ада и на Рая се охраняват.

·       Понякога трябва да се гмурнеш дълбоко, за да уловиш това, което е на повърхността.

·       Огледалото е нещо, в което колкото и да гледаш, себе си няма да видиш.

·       Професия е когато работиш 8 часа на ден, а призвание – когато работиш 24 часа в денонощието.

·       Старец презиращ младите – презира своето минало, младеж, презиращ старите – презира своето бъдеще.

·       Не е беда, ако понякога поетът работи като чистач, беда е, когато чистачът понякога работи като поет.

·       Остаряваме не когато напуснем детството, а когато то ни напусне.

·       Човекът е крепост обсаждана отвътре.

·       Адското търпение не винаги води в Рая.



Share/Bookmark

Няма коментари:

Публикуване на коментар

:п :1а :2а :3а :4а :5а :6а :7а

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации