Някъде далеко

Нищо не се появява от нищото

Нищо не изчезва никъде

Всяка мисъл, дума, и постъпка...

Даже Чудото има начало и край.

С това твърдение може да се спори. И даже да се обори. Но какво от това? Нали дори кръгът има и начало, и край.

Това е само въведение, нищо повече.

А приказката е затова, че...

Някъде далеко, далеко, в дън гори тилилейски, тихо и мирно си живурка Кралство Бъркотия. Населяват го удивителни, и не чак толкова, същества. Порядъчно весели, порядъчно коварни, и непорядъчно приказни. Животът им може да се определи като весел и безгрижен, ако не им се налагаше да заработват насъщния по не съвсем праведен начин. И на всичко отгоре, да се учат как правилно и с умисъл да използват необичайните си таланти. Помагат им демократично избраните наставници. 

Къде на шега, /не съвсем безобидна/, къде с притчи, /понякога твърде двусмислени/, те ги напътстват по пътя към истината. Показват им нагледно, как да усвоят сложната наука: да вършат не съвсем добро, и да причиняват не съвсем приятни неприятности. Защото това само на пръв поглед изглежда лесно, а всъщност, изисква определен талант и завидно майсторство. Именно това изкуство изучават от край време, още от пелени, всички жители на Кралство Бъркотия, под зоркото око на истинските гении и асове на този труден занаят...

Някъде далеко