сряда, март 30, 2011

Въпрос с кафето



Този англичанин е оказал, по време на пребиваването си на територията на друга държава, не малко услуги на императора. Напълнил е императорската хазна, предотвратил е вражеско нападение, и е спасил от пожар великолепния императорски дворец. Но властимащите, както винаги неблагодарни, скоро след последният му подвиг го осъдили на ослепяване. Вината му му била – оскърбление на Негово императорско величество и извършване в пределите на двореца...
На какво?

Отговор на вчерашния въпрос:

ЮНЕСКО
Дани със "светкавичен" отговор.

Кръстю каза...

Че са включени в Списъка на шедьоврите на световното нематериално културно наследство на ЮНЕСКО.


Osk@r - също.


Три отговора - в рамките на 6 минути. Нов рекорд!







Share/Bookmark

7 коментара:

  1. На първо четене и с риск да подскажа, ще ви кажа, че тук ми мирише на Китай! Ако е погледнал императора в очите е голяма обида и до колкото си спомням доста народ е ослепен по тая причина...:й

    ОтговорИзтриване
  2. Поради начина, по който изгасил пожара. Но всъщност го мразила императрицата ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Хора, героят е Гъливър, но нямам време да прочета повече от няколко реда, така че вие проверете дали точно съм разбрал.

    ОтговорИзтриване
  4. Гъливър се изпикал и така угасил пожара, но май никой нямал право да пикае в двореца,обаче императорът го помилвал а после...не помня :б

    ОтговорИзтриване
  5. Дани, изглежда си прав :ш Поздравления :х
    Не ми се търси книгата, но после май избягва, защото императрицата наистина плете интриги ..и се сетих, че имаше една илюстрация, дето лилипутите пъплят по него и се канят да го ослепяват...
    След това, в следващата част е при великаните
    Сатирична пародия е цялата работа, ....отдавна съм я чел :б
    Да видим и Блага какво ще каже, но мисля, че е това....

    ОтговорИзтриване
  6. Да така излезе след справка - нарушил един от основните закони - който "пусне вода" (изпикае се)в границите на двореца, независимо от неговия сан, се наказва със смърт...
    ---
    Брех,хич пък не ми дойде на ума за Гъливер, сигурно съм я чел преди 35-40 години...:л :в

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации