Ескимосите в Аляска имат красива легенда: душите на мъртвите отлитат в небесните палати, над които грее Полярната звезда. За живите този палат е невидим, но понякога неговите обитатели отварят прозорците, и светлина се излива върху облаците.
Какво виждат тогава жителите на Земята?
Отговор на вчерашния въпрос:
 |
| Кронос |
Полярното сияние
ОтговорИзтриванеБлага, ти "Златната клонка" на Фрейзър ли четеш, или препрочиташ в момента?:м :в
ОтговорИзтриванеСеверното сияние ще да е :д
ОтговорИзтриванеАма много им стои отворен прозореца, не е само понякога :в
ОтговорИзтриванеПрибирам се снощи и гледам :м НИЩО :т
ОтговорИзтриванеПак гледам :м ПАК НИЩО :л
Дигам телефона ... и от другата страна :у
- Знаем, имаме проблем в трасето, утре ще го оправим :р
... а до 9 часа е имало нет ...
Сега е на порции (съседския) :б Чакам по 5 минути, при всяко "клЯк(В)ане". Като се стабилизира ... ще го видим това "сияние", ама той Кръстю вече го е "захапал" :д :в
Я :м "Фрейзър" го имам на три езика ... като НЯМА НЕТ :л може да го прегледам ...
ОтговорИзтриванеЕ-е-е-е, три пъти го пиша това :ч
ОтговорИзтриванеOsk@r, то не е много дълго, те техните легенди са къси, чувал съм, че ги зомбирало това пусто сияние, пеели, блеели ,а някои проговаряли на разни езици, дето не ги знаят :в
ОтговорИзтриванеТо и за тук имаше някакво проучване, че всеки четвърти си говорел сам, без полярно и друго сияние :а
Един зевзек казваше, че обичал да си говори сам, защото бил сигурен, че го слуша умен човек :ц
Шопа: Най обичам да си говорим сам, оти съм сигурем, че ме слуша интелегентен
ОтговорИзтриванечовек :ф
Бе, то "Фрейзър мно-о-о-го дебел" :м Намерих друго :д
ОтговорИзтриванеДълбоко свързани с духовността, митовете на инуитите (ескимосите) за отвъдния свят са свързани и с един от най-забележителните природни феномени на земята – Аурора Бореалис, Северното сияние. Според легендите, сиянията на нощното небе са мястото, където духовете на предците им отиват, мястото, където през процепи в небето може да се види играта им на топка с черепа на мъртъв морж.
Легендата гласи, че Земята и Морето се срещат над огромна пропаст. Място, където морската богиня Седна се среща с богините и боговете, обитаващи Небесното царство. Над това място минава опасна пътека, водеща към небесата. Духовете отвъд палят факли и посрещат всички мъртви души. Но мястото не е достъпно за всеки. Сред божествените създания на това свято място можели да отидат само най-чистите души. Северното сияние също така проговаряло понякога и когато това се случвало, хората трябвало да му отговарят шепнешком. Защото духовете биха могли да бъдат разгневени, а те имали силно влияние над лова и времето.