сряда, февруари 16, 2011

Ябълката на всемирното привличане





- Падай! – строго нареди Нютон на увисналата на дървото ябълка и посочи с пръст темето си – Тук!
- Неее! – безгрижно отвърна ябълката и продължи да си виси на същото място.
- На кого говоря! – разсърди се Нютон – Хайде!
- Неее! – продължи да издевателства ябълката.
- Какви номера ми връткаш, а? – кипна Нютон – Аз вече се подготвих, каска си сложих, застраховка подписах...
- Неее! – весело хихикна ябълката.
- Ти какво, не осъзнаваш ли важността на момента? – ужаси се Нютон – Аз тук, разбираш ли, по цели нощи не спя, формулки всякакви измислям, Законът за всемирното привличане откривам, а ти ми се подиграваш, ‘що ли?
- Ъхъ! – явно на ябълката и харесваше да се гаври с гениалния учен.
- А пък аз мога и да те изям! – закани се Нютон – Заедно с огризката. А законът - с друга ябълка ще го открия.
- Лелеее, как ме уплаши! – Кажете ми, моля, драги, къде зимата, през февруари, ще търсите ябълки? Онези, генномодифицираните - не стават, откъснати са вече. Неее, съдбата ни с теб, миличък, е обща. Но закон няма да откриваме!
- Това пък защо? – удиви се Нютон.
- Аз не го обичам – заяви ябълката – Ненавиждам тъпия закон!
Законът за всемирното привличане тихичко заплака. И той, като всички, искаше да го обичат.
- А с рушвет става ли? – омекна Нютон, подхвърляйки си монети от ръка в ръка.
- И какво ще правя с твоите пари? Аз съм ябълка! ЯБЪЛКА, тъпако! Пари ми трябват точно толкова, колкото и червеи!
- Добре де – като не щеш, не щеш – обиди се Нютон и изгледа ябълката с неприязън. – Между другото, аз цяла нощ ги щамповах. Можеше и да ги вземеш.
- Подкупи не приемам! – гордо съобщи ябълката – Имам си принципи!
- Сега пък – принципи! – учуди се Нютон – Какви по-точно?
- Морални!
- Принципи имала, видите ли, морални – промърмори Нютон – А науката? Какво общо имат тук принципите?
- Искам да пея, - прошепна с копнеж ябълката – В операта. Във „Вилхелм Тел”. И да режисирам постановката също. Трактовката не ми харесва. Със стрела – по беззащитната ябълка! Ами че това си е хорър! Гадове!
- Ти поне да пееш умееш ли? – попита Нютон.
- Да ти покажа ли? – заканително се втренчи в него ябълката.
- Неее! Не е нужно! – стресна се Нютон – Вярвам ти!
- Това е добре – успокои се ябълката.
- И какво, ще падаш ли или не? – нетърпеливо почеса носа си великият учен – Времето си течеее! Току-виж на някой мерзавец ще му падне саксия на главата, и сбогом световна история!
- Добре де, добре, падам – вкисна се ябълката – Писна ми от теб. Махни каската. Иначе ефектът няма да е същият – удрям те по главата, а не откриваш закона. Напразно ще съм се жертвала.
Нютон неохотно сне каската. Науката, за пореден път, искаше жертви. Ябълката се прицели...

Половин час по-късно Нютон още псуваше. Главата го цепеше яко.
- Лед си сложи – посъветва го ябълката – много помага.
Нютон не отговори.
- К’во ми се мусиш? Нали открихме закона! Чисто нов! Готино, а!
Нютон искаше да и отговори, но си замълча. Нямаше такива думи в английския език. „Български, български трябва да науча, какви попържни имат само!” – мятаха се мислите на Нютон, като разбеснял се тигър в клетка. След това погледна към сгушилият се до него Закон. Такъв един млад, свеж, невинен. И му мина.
- Нали обеща в операта? – с надежда попита ябълката.
- В операта! – решително заяви Нютон.
- Урррааа! – извика ябълката.
След малко те вече вървяха през преспите към града. Валеше сняг. А след тях, тихичко се прокрадваше, като често кихаше в длан, Законът за всемирното привличане. Беше хремав.

„...През 1666 година Исак Нютон, докато се разхожда в градината на фамилното имение, наблюдава падането на ябълка. Мисълта, която се ражда в главата му в резултат на това събитие, предполага, че една и съща сила е причина и ябълката да пада на земята, и Луната да остава на околоземна орбита. В последствие, това разсъждение ляга в основата на Законът за всемирното привличане, чиято формулировка и доказателство са публикувани в 1687 г. Съдбата на ябълката остава неизвестна...”






Share/Bookmark

3 коментара:

  1. :х :г :ш (не съм забравила да пиша, ама как да ти кажа - супер е)

    ОтговорИзтриване
  2. Радвам се, че ти харесва, Светле. :а
    Аз просто се забавлявам.

    ОтговорИзтриване
  3. Абе аз тука откривам една житейска несправедливост. Защо от библейски времена насам все ябълките имат централна роля в живота на човека? Защо никой нищо не казва за подземния живот на картофа и за бидона с киселото зеленце в мазата? :д

    Въпросът може да ви се струва маловажен, но се замислите за момент какво бихте правили без пържените картофки с :3а по време на шампионската и без чорбата от кисело зеле рано сутрин. Оставам дълбоко възмутен от казуса. :т

    Много поучителна приказка, Блага. :х

    ОтговорИзтриване

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации