Балонът

Един Балон, надут повече от останалите, се откъсна от стойката и полетя.
„В края на краищата, - разсъждаваше той – Земята е също такова кълбо като мен. Откъде-накъде съм длъжен да се привързвам към нея?”


Колкото по-нависоко се издигаш, толкова по-малки ти се струват тези, които са останали долу. В съответствие с този природен закон, Балонът скоро се почувства величина от голям мащаб.
„Струва ми се, че вече се въртя около Земята подобно на спътник. – мислеше той –За мен това не е достатъчно. Аз мога да вляза в орбита около Слънцето, а защо не и да се преместя в друга галактика. Свободна планета – това съм аз!”
Тази мисъл се хареса на Балона толкова много, че той засия, но веднага се взе в ръце:
- Повече достойнство! – предупреди се той – Не трябва да забравям, че съм небесно тяло и ме наблюдават най-мощните телескопи!

Да съхрани достойнството си така и не му се удаде: изведнъж почувства, че не му достига въздух. В космическите пътешествия това е е естествено явление, но Балонът нямаше нужната подготовка и затова се спихна, начумери се и затъжи за Земята.
„Къде ли е сега Земята? – мислеше той – Аз бях така привързан към нея!”




С тази мисъл Балонът изпусна последният си дъх.

Балонът