неделя, юли 04, 2010

Размислици



Живот без наказание е престъпление.


Душата на писателя се усъвършенства от страданията на читателя.


Количеството на невъзможното е по-малко само от ненужното.


Честните хора заобикалят закона, престъпниците тъсят вратички.

Дългото преживяване на провалите е отсрочка за следващите.


Най-добрият начин да мислиш добро за хората е изобщо да не мислиш за тях.


Ако искаш да бъдеш вечно глупав – живей вечно.


Когато любовта си тръгва, проверете дали всичките ви вещи са налице.


В общуването сам със себе си единият винаги е идиот.


Възрастта е трагедия във всяка възраст.


Главната трудност в общуването с идиоти, е че те имат много свободно време.


Достатъчно е да се заговори за женското щастие и започват женските фантазии.


На света има много рози без бодли, но ние помним именно бодливите.


Умението да обичаш е изкуството да не пречиш.


Ако хората можеха да достигнат до единомислие, защо тогава са толкова много?


Пренебрегването на правописа лишава от право на писане.


Приемете живота какъвто е, докато го има.


Колкото е по-точна диагнозата, толкова е по-малка надеждата.


Защо едни идиоти имат всичко, а други – нищо?


Отначало отрежи и след това мери. И така седем пъти.


За неприятностите трябва да сме винаги готови иначе няма да се случат.


Колкото повече се бориш с неприятностите, толкова са по-неприятни.


След нас и потоп. След вас – нищо.


Прости ни, Господи, както ние ти прощаваме.









Share/Bookmark

Няма коментари:

Публикуване на коментар

:п :1а :2а :3а :4а :5а :6а :7а

Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.

"Ако моженето беше равно на желанието -
критерият не би бил важен.
Върховното в езика е -
безсилието да изкаже."

Емили Дикинсън

Случайни публикации