Причината

/мини-приказка или пък притча за... премръзнали сърца/

Живя някога едно малко въглищно късче. 

Живя, и съвсем точно знаеше за какво живее.

Дълго събира топлината на слънцето и земята, за да я даде някога на някого. 

Много, много време измина до този момент. 

....

Да гориш боли. Но въгленчето е щастливо... 

Защото в този миг в света стана мъничко по-топло и светло. 

Защото неговото пламтящо сърце сгря нечии премръзнали ръце.